Един от най-одиозните герои на прехода – седесарят Александър Йорданов, след като изкара един мандат в Европарламента, наскоро беше избран за член на Комисията по досиетата. Така ще прибави една хубава заплата от близо 8 000 лева към максималната си пенсия, а също и към спестеното дотук, което надхвърля 1,2 млн. лева Може и някоя книга да напише покрай неограничения си достъп до досиетата. А защо не и мемоари!

Известно е, че през годините той гради кариера, макар и белязана с по някой скандал. Още през 90-те години става депутат от СДС и се издига до шеф на 36-ото Народно събрание. След това е посланик в Полша и Северна Македония, а накрая от 2019 до 2024 г. е евродепутат. Промъква се в Европарламента, тъй като СДС е коалиционен партньор на ГЕРБ и го слагат на избираемо място в листите. При това, да уточним, Йорданов е започнал мандата си в Брюксел само с 80000 лева през 2019 г.

Любопитно е, ако напише спомени при тази богата биография, дали в тях ще разкаже всички детайли за работата си като политик, а и като дипломат, включително и за имотната афера. В нея завършилият българска филология в Шумен новоизлюпен дипломат се забърква, докато ръководи посолството ни във Варшава. Там се подвизава от 1998 до 2001 г.

В центъра на полската столица в онези времена България има сграда на ул. „Бобровецка“. В нея има 56 апартамента, като в част от тях живеят дипломатите, а другите се дават под наем.

И тук на сцената излиза фирма „Одра“, с която се оказват свързани съпругата на Александър Йорданов Валерия Александрова, а след това и баджанакът му – Тодор Димитров. Да поясним: Тодор Димитров е съпруг на Донка, сестрата на Валерия Александрова.

Фирма „Одра“ наема и отдава под наем апартаменти във въпросната българска сграда.

Преди да стане съпруга на политик, Валерия е учителка в Горна баня. Когато Йорданов става шеф на парламента, тя става експерт в просветното министерство.

Александър Йорданов се оказва загрижен и за баджанака си Тодор Димитров. Като посланик във Варшава го назначава за техник в българската мисия.

През последната година от мандата си във Варшава Йорданов наема фирма „Одра“, зад която надничат роднините му, за да ремонтира и поддържа апартаментите в сграда на ул. „Бобровецка“. Първо да поясним, че България започва да отдава въпросните имоти под наем още през 1990 г. Според Виенската конвенция обаче не може да се върти търговия в дипломатически имот. Полската страна също негодува и праща писма в нашето посолство, защото се оказва, че България прибира пари от наемите, а не плаща данъци. Затова Александър Йорданов наема въпросната „Одра“, като после твърди, че я избрал, след тежък конкурс. В това обаче не са убедени бивши служители в посолството.

Собственик на тази компания се води наш емигрант, някой си Константин Стайков. Цялата компания представлява само една стая и телефон, а както вече обяснихме, с нея се оказват свързани съпругата и баджанакът на посланика. В един момент се оказва, че Валерия се е сдобила с 50 процента от дяловете в „Одра“, което само по себе си е вече конфликт на интереси. Не е обаче според самия Александър Йорданов, който обяснява, че съпругата му влязла във фирмата, понеже като родени във Варна двамата имали намерение да вкарват туристи от Полша. Затова жена му взела половината акции на „Одра“. За да развива туризъм! Тя напуска компанията на 31 декември 2003 г. и на нейно място влиза баджанакът Тодор Димитров.

Договорът между посолството и фирмата е сключен в края на 2000 г. за срок от 10 години. „Одра“ получава правото не само да поддържа и ремонтира жилищата в сградата на ул. „Бобровецка“, но и да ги преотдава. Срещу това трябва да плаща по 102 хил. долара годишно на нашето Външно министерство, а също и да инвестира и 100 хил. долара в сградата.

„Одра“ на година прибира по 80 хил. долара само от наеми, изчисляват по-късно две групи ревизори, изпратени от Външно министерство, когато се разчува за далаверата. Оказва се обаче, че фирмата не си е мръднала пръста да направи някакъв ремонт в сградата. Дава само голи обещания, че ще смени дограмата, но и това не е направено.

Затова през 2003 г., когато Александър Йорданов е вече посланик в Скопие, договорът е прекратен.

Въпреки това няма сила, която още дълго време да изгони фирмата от скъпия имот в центъра на Варшава. Нали тя се е бетонирала с договор за 10 години!

След като в София се разчува за скандала, Александър Йорданов се кълне, че докато той бил в Полша, фирмата работела много добре, но като заминал за Скопие, започнали проблемите. Не се правят ремонти, искат се високи наеми и обитателите бързо напускат.

Ревизорите от Външно министерство изчисляват, че „Одра“ печели само от наеми по над 6 600 долара на месец, тоест $ 80000 на година. Освен това се оказва, че фирмата боядисала фасадата на посолството, като за леката козметична промяна прибрала 50 000 долара, космическа цена за онова време според ревизорите.

В същото време обаче „Одра“ не плаща битовите сметки и логично са спрени топлата вода и парното на блока. Понеже в него живеят нашите дипломати, от Външно спешно пращат 35 хил. евро, за да се платят сметките.

Но-по това време Александър Йорданов вече си е измил ръцете от аферата и се е уредил с посланически пост в Скопие. И това въпреки упоритите слухове, че във Варшава въртял алъш-вериш с вино, внос от Молдова.

В Софийска градска прокуратура започва проверка за злоупотребите с имота. Без изненада – тя е потулена. Но да не го мислим Александър Йорданов, той отново се е подсигурил с тлъста заплата, като член на Комисията по досиетата.

Източник: Уикенд