Когато звучи белгийският химн, аз наум пея нашия, казва Тома Никифоров, който има много медали
"Спортът е обединител, ако не му обръщаме гръб след първата загуба", категоричен е победителят от третия сезон на белгийския "Трейтърс" Тома Никифоров. Бившият състезател по джудо, който има множество медали под белгийския флаг, вярва, че победите ни събират, но изпитанията показват кои сме.
"Българските волейболисти са поредното доказателство за силата на спорта като обединител. Сигурен съм, че те ще ни радват още дълги години. Надявам се момчетата да побеждават отново и отново, но за жалост, често се случва да се разочароваме от спортистите, когато загубят. Хубаво е да бъдем заедно в победите и лоялни в пораженията, надеждата не бива да пада с първия загубен мач", искрено споделя джудистът пред "България Днес".
Снощи българската гордост Карлос Насар излезе на подиума на световното първенство по вдигане на тежести, а Тома Никифоров признава, че следи всяко състезание на щангиста с вълнение: "Естествено, че го гледах. С Насар се познаваме бегло - виждали сме се на едно състезание, поздравихме се. Следя го в социалните мрежи и му желая само най-доброто - най-вече да е здрав и да докаже, че е най-силният в света".
Майката и бащата на Тома емигрират преди години в Белгия. Той се ражда там и получава местно гражданство, но е категоричен, че е българин. Такава е и съпругата му, с която се запознават в София.
Тома споделя с треперещ от емоция глас: "След мои победи слушах белгийския химн, а сърцето ми пееше българския. Винаги настръхвам и очите ми се насълзяват, щом се сетя за България". Никифоров неведнъж е казвал, че душата и кръвта му са български, а вярата и несломимият му дух са го водили през всички премеждия, пред които спортът го е изправял. "Дисциплината и това никога да не се отказвам - това са нещата, които ме изградиха. Претърпял съм десет операции. Най-добрите специалисти в Белгия са ми казвали: "Може би това ще ти е последната. Едва ли ще успееш да се върнеш на нивото, на което си бил". Но аз винаги се връщах - и всеки път по-силен. Никога не се отказах. Хората не трябва да критикуват спортистите, когато паднат - те падат, за да се изправят отново. Всичко е в главата. Не е в ръцете на докторите, не е в техниката или само в силата. Всичко започва от начина, по който мислиш. Това се опитвам да науча и децата си - да мислят позитивно, да вършат добрини и да се забавляват в това, което правят. Ако не влагаш със сърце и удоволствие, няма как да ти се получи. Това е най-ценната поука, която спортът ми даде", обяснява дългогодишният спортист.
Тома обича и е обичан
Кармен, Дея, Тома и Азалия
Именно тази нагласа му е помогнала и в "Трейтърс" и го е завела до финала. Тома започва играта си като праведен, а завършва като предател. "В живота не съм предател, а истински приятел", заявява Тома с усмивка. В предаването българинът се сближава с друг мъж, с когото са приятели и до днес. Никифоров обясни, че е имал смесени чувства, когато разбира, че той е единственият победител: "Обикновено показвам емоциите си - викам, много се радвам, като губя - се тръшкам, но този път почувствах малко гузност заради приятелството ми с това момче, което предадох в играта, без да мога да му споделя предварително. След края се прегърнахме, насълзихме се и си обещахме, че ще останем приятели. Семейството и жена ми ми напомниха: "Спокойно, това е само една игра", тогава се успокоих и зарадвах", спомня си финалистът.
В българския сезон Тома е подкрепял Георги Янев, който бе предател и отпадна най-вече заради своите. Най-добрата стратегия според победителя е повече да мълчиш и да се правиш, че не разбираш играта. Той вярва, че Бачорски и Неве подхождат правилно, като все още не са предприели прелъстяване на нов предател, което отвлича подозренията към тях. Тома би участвал и в нашия "Трейтърс" след време, ако направят "Трейтърс: All stars", когато вече има и други победители, за да не бъде лесна мишена за изгонване.
Тома Никифоров е между две родини, две страни и една любов. Срещата с половинката му Кармен е като сцена от романтична история. "Бях поканен на рожден ден в София и тя беше сервитьорката, която ни обслужваше. Кармен е много красива, всички мъже на масата се опитваха да я впечатлят, но видях, че им се дърпа и харесва мен. В края на вечерта си разменихме номерата. Видяхме се на следващия ден, излизахме на кафе няколко дни подред, а четири месеца по-късно тя продаде всичко в София и се премести при мен в Белгия. Това е истинска любов от пръв поглед", разказва с обич Никифоров.
Като баща на две дъщери - голямата на име Азалия, а малката - Дея, Тома е отдаден на възпитанието им. "Искам момичетата ми да са класни дами, с поведение, но със силен характер. В днешно време да си жена не е лесно - трябва да се налагаш и да се бориш за себе си. Надявам се, когато си намерят половинки, да бъдат уважавани. Болна ми е темата с домашното насилие, искам мъжете да подкрепят и обичат жените си, да живеят спокойно", разказва бившият състезател по джудо.
Той призна, че с Кармен са мечтаели да имат и момченце, но две деца са достатъчни. "Искам да мога да осигуря на рожбите си образование, тренировки и безопасност. Не правиш деца просто защото искаш - трябва да можеш да подсигуриш бъдещето им." Като син на спортисти, Никифоров възпитава и в своите деца любовта към спорта. Голямата дъщеричка на Тома ходи на занимания по джудо, гимнастика и танци.
Животът в Белгия дава предимства, но също така носи своите тревоги. "Бяхме почти готови да се преместим в България, но несигурността около еврото и системата ме притесни. В Белгия училищата и здравеопазването са по-добри, но по улиците не е толкова сигурно. В България безопасността е по-голяма, а освен това ми липсват свободата, приятелите и семейството. Тук всичко е монотонно - хората мислят само за кариера", разказва Тома. И въпреки живота в чужбина вкусът на родината не е забравен. "Любимото ни ястие вкъщи е мусака - жена ми готви изключително добре", казва той с усмивка, добавяйки щипка домашен уют към носталгията по България.
От татамито до телевизионния екран, от София до Брюксел - Тома Никифоров остава верен на себе си. За него спортът е обединител, семейството - сила, а България - завинаги дом.
0 коментара