Биг бендът на БНР изнесе през 2023 г. концерт, посветен на 80-годишнината на своя бивш ръководител Янко Миладинов. Това се оказа и последната артистична проява на композитора и диригент, който почина в първите дни на 2026-а. Янко Миладинов създава над 250 песни и оркестрови пиеси. Сред тях са „Аз съм сила и нежност“ – поверена на Йорданка Христова, „Ручеи“ – от репертоара на Лили Иванова и Асен Гаргов, „Лазарки“ – Маргарита Хранова, „Пирински води“ – Мими Иванова, „Рожден ден“ – „Кукери“, „Мирът“ – Орлин Горанов и „Тоника СВ“, „Това си ти“ – „Ритон“, „Аз те мисля, родино“ – Лили Иванова, „Леле, Пирин планино“ – Маргрет Николова и Георги Кордов... Автор е също на стотици аранжименти. През 1969 г. постъпва като пианист в Биг бенда на БНР и остава в оркестъра до 2011 г. – период, в който регистрира с колегите си над 1000 записа.
Известният наш съвременник е потомък на братя Миладинови – възрожденците от македонския град Струга, съставили и издали през 1861 г. епохалния труд „Български народни песни“. Майката на Янко Миладинов е от Охрид, а от Струга е баща му, който, за съжаление, той не помни. Родителят му, юрист, е извикан за „малка справка“ в обществените трусове на 40-те г. и повече не се завръща.
Сред общо петима братя Миладинови съществува 20 години разлика между най-големия (Димитър) и най-малкия (Константин). Между тях има и сестри, а Янко е потомък на един от тях. Родословното дърво – с поглед докъм 1700 г., е изследвано в продължение на три години от сестра на композитора.
„Цялата фамилия ми е музикална – синовете са пианисти, снахата преподава поп и джаз пеене в Музикалната академия и Музикалното училище. Внучката Яна е кръстена на мен, студентка е в Музикалната академия с две специалности – „Пеене“ и „Контрабас“. Внукът е на 17 години, единадесети клас, свири на валдхорна и сега се запали по барабаните“, сподели диригентът на 80-годишнината си.
Негова племенница е певицата Нели Янкова от известната през 70-те и 80-те група „Кукери“. „Това беше първата група, в която пееше първата група, в която пееше и свиреше на клавирите жена. С удоволствие им написах няколко песни“, каза през 2023 г. Миладинов. До края на дните си той живее в кооперация, построена през 1933 г., на столичните улици „Кракра“ и „Шейново“. „Родил се е в близката АГ болница „Шейново“. Там са родени децата и внуците ми“, смееше се Миладинов. Като дете е ритал топка в пространството зад Националната библиотека.
За Стефан Воронов, Жозефин Бейкър и „Златният Орфей“
Музиката е негова професия от 1962 г., когато излиза от казармата. Солидната подготовка на пианист получава от дете. Участва в т. нар. общобългарски състезания през 50-те г. за изява на талантливи млади хора, а последната му преподавателка по пиано – проф. Жени Ковачева, си представя бъдещето му като концертиращ пианист. Да, но сред младите си пробива път музиката на Луис Армстронг, Ела Фицджералд, Франк Синатра, Каунт Бейзи, Куинси Джоунс и разпалва други представи у тях за вселената на музиката.
До края на 60-те Янко поддържа свой малък (т. нар. комбо) оркестър. Свирят във вариететните програми на барове. Към „Концертна дирекция“ акомпанира на певци като Стефан Воронов. „Беше огромна звезда! Българският Адамо. Красавец с руси коси. Във всеки град тълпи от ученички очакваха къде ще спре автобусът ни, за да си вземат автограф. Бяхме добри приятели. Жалко, че си отиде толкова млад в тази нелепа катастрофа“, тъгуваше пианистът.
С малкия оркестър са първите му излизания зад граница. Но междувременно е станал баща на двама синове и все по-малко го съблазняват дългите отсъствия от дома. Възможността, появила се през 1969 г., за работа на щат в държавния естраден оркестър, му се стори благоприятна. Първите шест месеца е на изпитателен срок – ясен знак, че летвата е твърде висока и не за всеки. Миладинов помнеше датата 4 май 1969 г. – заповедта за назначаването му.
Следват години на активна дейност с Биг бенда като пианист и аранжор. Акомпанират на концерти и изданията на „Златният Орфей“. Сред мнозината чуждестранни звезди, с които е бил на подиума в Слънчев бряг, незабравима е за него харизмата на Жозефин Бейкър, гостувала у нас през 1970 г. Както и Тони Кристи, трио „Флиртейшънс“, Жилбер Беко, Анита Хегерланд... Оркестрантите се чувстват богоизбрани да общуват с тях и неформално – на коктейл в ресторант на Слънчев бряг. „Често тези сбирки бяха до сутринта. А в девет трябваше да почваме репетиции. Бяхме млади и издържахме“, припомняше музикантът.
Работата с големи поети
През 1973 г. Янко Миладинов се поздравява и с първата си песен като композитор – „Вечерен бряг“ в изпълнение на Мими Иванова. Тя заема място в дебютния албум на новоизгрялата звезда на българската естрада. Стиховете са на известния поет Андрей Германов. Младият композитор му гостува, за да получи одобрението му.
„Работих предимно по готови стихотворения на поети. Не познавах Павел Матев, но взех негова творба от стихосбирка и се получи „Аз те мисля, родино“ – изпя я през 1981 г. Лили Иванова.
Не познавах габровската поетеса Райна Ботева, но тя дойде специално в София – песента ни „Аз съм сила и нежност“ взе награда на „Златният Орфей“ през 1976 г. и много пасна на натюрела на Йорданка Христова.
Дамян Дамянов ми подаряваше стихосбирките си с разрешение да си харесам нещо. Помолих го да допише куплет на „Мирът“ – исках да зазвучи като химн в изпълнение на „Тоника СВ“ с Орлин Горанов. Идеята ми дойде от песента на Майкъл Джексън с американските звезди.
Работил съм много добре също с поетите Надежда Захариева, Илия Буржев, Димитър Точев, Евтим Евтимов, Петър Караангов, Кръстьо Станишев, Иван Бориславов, Георги Константинов, Георги Бакалов, Стефан Банков и др. Двама бивши музиканти – Богомил Гудев и Милчо Спасов, пишеха много удачни текстове, защото познават добре изискванията за връзката между думи, мелодия и ритъм“, разкри от „лабораторията“ си Янко Миладинов.
През 1978 г. песента му „Есен“ (по текст на Дамян Дамянов) печели трета награда на „Златният Орфей“. Изпълнена е – според тогавашния регламент – от двама изпълнители, българин и чужденец (на своя език): Бисер Киров и Джоан Орлийнз, представителка на Люксембург. Интерпретацията на „Есен“ от Джоан Орлийнз се зачита и за нейното участие в международния конкурс за изпълнители. От него тя си тръгва със златната статуетка.
Миладинов има в репертоара си и песни, които печелят класации за естрадни шлагери по писма на слушатели – пример за това са „Най-хубавият лъч“ и „Ручеи“ в изпълнение на дуета Лили Иванова и Асен Гаргов. „Вкусовете са различни – едно е фестивалната песен, друго е хит. „Най-хубавият лъч“ е писана, за да се запее от масата хора. За „Златният Орфей“ се пишеха песни с по-сложна хармония, широки, разгърнати, за Естрадно-симфоничен оркестър. Други бяха критериите“, уточнява приживе Миладинов.
Самобитната звучност
При прочита на някои от стиховете – „Лазарки“ на П. Караангов (пее Маргарита Хранова), „Пирински води“ на М. Спасов (Мими Иванова), „Наздравица“ от Б. Гудев (Росица Борджиева), композиторът решава, че не би им подхождала мелодия, писана по стандартни модели. Тези свои творби той определя като „етно песни“.
„Явно съм го носил това чувство към българския фолклор. Написал съм доста етно песни, без да цитирам фолклор, нито псевдофолклор. Та нали лазарките са символ на български празник! Но само аз си знам колко съм си играл, за да изглежда единството на музика и текст с естествена лекота, а не да е спънато или натаманено. Самият Петър Караангов остана възхитен. Не е вярвал, че е могло да се получи песен от строфи, в които всеки ред е с различен брой срички“, спомняше си маестрото.
При приемането на Янко Миладинов в Съюза на българските композитори процедурата изисква да бъде представена биографията му от друг композитор. Емил Георгиев – име с огромен принос в българската популярна музика, изтъква, че в творчеството на Янко Миладинов народните интонации присъстват самобитно като при „Блус в 9“ на Милчо Левиев. Признанието топли дълго композитора, който е автор и на стотици аранжименти.
Оркестрира „Хора и улици“
Аранжиментът е не по-малко творческа задача от композирането, а Миладинов е помагал на свои колеги от предните поколения, които са чудесни мелодици, но държат аранжиментите им да се направят от други. От тази си дейност – оркестрация за голям оркестър, Янко Миладинов особено цени „Хора и улици“ на Борис Карадимчев. На Миладинов е аранжиментът на „Заклинание“ – емблематичната песен с рефрен „Мъко моя“ на певеца Петър Чернев, композирана от него.
Като аранжор Янко Миладинов помага на младата Доника Венкова през 1973 г. за участието й на „Златният Орфей“, където тя печели награда в силна международна конкуренция.
Мост между три поколения музиканти
През 1998 г. Вили Казасян предава диригентската палка на Янко Миладинов в големия оркестър на БНР за джаз и поп музика. За доскорошния пианист на бенда започва нов етап, преди всичко нова отговорност. В личен план тогава Миладинов взема радикално решение – да спре да композира забавна музика, за да не навлезе, както е модерно да се казва, в конфликт на интереси. Изборът му има единствено морални съображения. В единични случаи подготвя аранжименти за оркестъра.
Поел диригентската отговорност, в следващите 13 години Янко Миладинов се посвещава на дейността на Биг бенда. Възстановява телевизионните концерти на оркестъра, добили популярност през 80-те г. Решава, че симфоничната звучност е изживяла времето си добавка към спецификата на бенда и концентрира дейността му в две основни направления – най-доброто от джаза и най-доброто от поп музиката, придържайки се към изначалните представи за биг бенд (от най-бляскавото време на джаза, 30-те и 40-те г. на миналия век, когато той е синоним на популярна музика).
Периодът, в който Миладинов става диригент, е особен – много от доайените се пенсионират, на тяхно място навлизат млади инструменталисти, някои даже студенти. Щастлив е от шанса си да е работил с поне 3 поколения музиканти. Защото, когато той започва да свири в бенда, заварва предци, наричани „пионери“ на джаза у нас. През 2011 г. на свой ред предава палката на настоящия диригент Антони Дончев.
Източник: Уикенд
0 коментара