Йорданка Христова безспорно е една от най-обичаните легендарни български изпълнителки, наред с Лили Иванова и Богдана Карадочева. Славната певица не пропусна да коментира и възникналото напрежение между Стефан Димитров и Васил Найденов. Освен това разкри плановете си за отбелязването на стотната годишнина на свекър й през 2026 г. Той е бивш министър и кандидат-член на Политбюро – Григор Стоичков.
- Госпожо Христова, на 10 септември навършихте 82 години. Празнувахте ли?
- Кръглите годишнини ги правя по-шумни и тържествени и ги отбелязвам с концерт. Професията ни е такава, че основното е да радваме хората, но лично аз предпочитам рождените ми дни, които не са юбилейни, да не ги афиширам. В такива случаи гледам празникът да си е личен и да си празнувам като нормален човек, а не под светлините на прожекторите. На 10 септември се събрах само с най-близки до сърцето ми хора, с които си прекарахме много приятно.
- През годините имали ли сте незабравимо честване на рожден ден?
- Много са тези случаи. Празнувала съм рождените си дни и в България, и в чужбина и всеки път е оставал отпечатък в спомените и сърцето ми. Аз съм човек, който оценява дребните неща. Радвам се на малките подаръци, които трогват с красотата и нежността си. Помпозността никога не ме е привличала.
- Какво си пожелахте сега за рождения ден?
- За мен е важно да съм заобиколена от приятели с чувство за хумор. Не се ли смея през по-голямата част от деня, той е загубен за мен. Искам и да съм здрава и да има мир. Със здравето се справям, но мир в цял свят нямам възможност да реализирам, за съжаление. Напоследък всичко се клати.
- Правите ли си равносметка около рождения ден?
- Правя си всяка вечер, когато съм си легнала. Мисля за нещата, които трябва да свърша на следващия ден, като евентуално някои от тях си ги записвам, за да не забравя. Важна ми е всяка среща с определен човек или разговор по телефона, защото след ден-два може и да нямаме възможност да се видим и чуем. Уви, случвало се е да загубя приятели, с които не съм успяла са си взема сбогом.
- Готова ли сте с третата част на автобиографичната ви трилогия?
- На финалната права съм. До дни ще бъде редактирана и ще бъде предадена за печат. Мислех да е готова за рождения ми ден, но след като се върнах от турнето в Щатите тази пролет, бях твърде преуморена от пътуването, а имах и някакви двигателни проблеми. След като се възстанових пък, много приятели започнаха да се прибират от различни краища на света и беше невъзможно да не им обърна внимание. Трябва да ми простят почитателите ми за закъснението на третата част от трилогията. Важното е, че имам психиката, ума и желанието да приключа с емоциите от това да се ровичкам 60 години назад в живота си.
- През 2028-а ще навършите 85 години, от които 65 ще са преминали на сцена. Правите ли планове отсега как ще отбележите тези годишнини?
- Не мога да кажа. Абсурдно е да правя планове за след 3 години. Пресен пример е КОВИД-19, който промени намеренията на много хора. Напоследък все повече навлиза изкуственият интелект и може би дотогава няма да е необходимо да присъствам на мой концерт например. Както вървят нещата, може да поканя интелекта той да изнесе спектакъла (смее се). Какво ли не се случва в последно време! Разни хора се гаврят с нас, използвайки лицата и гласовете ни за рекламиране на измамни продукти – дори медицински. Сега като започнат и да композират, ще стане страшно, както и когато ИИ започне да решава задачите на учениците. Виждам как демокрацията се превръща в анархия и свободия, а така ще е и с изкуствения интелект. Трябват контрол и граници!
- Когато са използвали лицето и гласа ви в реклами, търсили ли сте компенсация за нарушените ви права?
- Не, само пиша в социалните мрежи, че е налице измама. На кого да се оплача? То няма такъв закон нито в България, нито по света. Не съм само аз жертва, а и Лили Иванова, и много други колеги и тв звезди. Прекалено е. Ужасно…
- Работите ли върху нови песни?
- Имам доста нови при мен и се извинявам на композиторите, че ги позабавих. Някои са на ниво демоверсия, други са почти готови. Сама си направих текста на една, която някога пях на испански. Надявам се скоро всички нови песни да са факт. Имам да довършвам и своя „Сооdbye тур" в някои далечни страни. В Куба също искам да отида. Там направих прощалното си турне, но от доста време не съм ходила. През октомври има годишнина от дипломатическите отношения между нашите страни и с българското посолство ще я отразим. Както знаете, Куба е неизменно в сърцето ми…
- През годините имали ли сте проблеми с композитори, текстописци и аранжори на песни, които сте изпълнявали?
- Не, не съм имала. Напоследък доста назря тази тема и някак неопределено и неясно се шири в пространството. Журналистите я разнесоха с еднопосочни мнения. Аз като изпълнител, който. пее предимно чужди произведения, съм зависима от композитори, текстописци и аранжори. Изключения са случаите, в които и аз съм си писала песни. До 10 ноември 1989 г. беше друго. Композиторите получаваха прекрасни отчисления от всяко излъчване, плоча и т.н. Вземаха и солидни хонорари, докато ние, певците, които сме последната брънка, за да е завършена песента, получавахме само 20-30 лева за запис. После и на нас започнаха да ни дават малки полагаеми се изпълнителски права. Дойде моментът, в който взеха да канят колеги по митингите и да им плащат хонорари, които според мен са заслужени. Тогава авторите се почувстваха пренебрегнати. От концерти и участия по общините се превеждат пари на „Музикаутор”, а оттам изплащат възнаграждения на композитори и поети. Аз например плащам доста на тази организация, когато правя спектаклите и в НДК. Имам една огромна забележка към „Музикаутор" – не би трябвало да се взема процент от брутната сума, а от нетната. За да направим концерт в голяма зала и всичко да е на ниво, трябва да имаме оркестър, озвучаване и т.н., което си е един доста солиден разход. Смятам, че не е справедливо да плащаме процент на „Музикаутор" върху брутната сума.
- Кога един композитор може да има претенции?
- Това зависи от неговите взаимоотношения с певеца. Ако аз съм си поръчала и платила на автора една песен и имам писмен договор за това, то той не може да има претенции към мен. Без договор може да възникне проблем след време. Според мен авторите на песни, които сме изпълнявали в миналото, не би трябвало да имат претенции към нас за това, че ги пеем днес. Композиторите и поетите са си получили парите преди 10 ноември 1989 г. Другото, което много ме дразни, е, че се носи информация за страхотни суми, които изпълнителите взимали като хонорари.
Да, може понякога да се дава повече, но това си е договорка между двете страни и ако са платени данъците, няма нищо нередно. Лично аз не вярвам певци да получават ежедневно екстремно високи хонорари.
- Коментарът ви за случилото се между Стефан Димитров и Васко Кеца?
- Разболях се от случилото се между тях. Боже мой, та те са създали такива прекрасни неща, че не знам как стана това чудо! Всички ние имаме телефони и сме наясно кой къде живее, трябваше просто Стефан и Васил да се чуят, да се видят и да се разберат. Не биваше да се допуска нещата да излизат навън. В техния случай няма миротворци, хора, които могат едва ли не само те да оправят станалото. Според мен е станала някаква неприятна грешка.
- Допускате ли, че Стефан и Васил може все пак да се помирят?
- И това е възможно. Хората се променят. Казват, че парите изкривяват, но и властта го прави и човек започва да гледа по друг начин. В приятелските отношения не би трябвало да има задкулисие. Мъка ми е това, което се случи между Васил и Стефан, а и не само на мен – на цялата гилдия. Сигурна съм, че и те двамата не са щастливи от случилото се и също страдат.
- През лятото успяхте ли да си починете пълноценно?
- Почивам си с работата си и когато съм с приятели. През лятото често ходех до вилата в Царево за по една седмица. След като пристигна сестра ми Лили, бяхме първо в София, а след това и на морето. Предстои ни сега да отидем до Кушадасъ, който е на 1000 километра от столицата. Сама ще си карам дотам - ще тръгнем сутринта и ще пристигнем вечерта. Това не го правят и професионалните шофьори, но за мен не е особен проблем (смее се). През юни 1979 г. взех книжка и оттогава не съм спряла да карам. Много обичам да съм зад волана.
- Как са близките ви? Появи ли се мъж в живота ви?
- Сестра ми ще остане при мен до 5 ноември и след това си заминава за Щатите. Слава богу, всички сме здрави в семейството ми. Помагаме си един на друг, а най-важното е, че се обичаме.
Нямам мъж в живота си, но целият свят е мой.
- Отделяте ли време за спорт?
- Гледам да се движа повече. През втората част на моя живот девизът ми е „Животът е движение и движението е живот". Преди беше „И утре е ден". Правя си най-редовно йога практиките – дихателни и физически. След като си счупих лявата китка и паднах на дясното си коляно, вече не мога да правя асаните така, както трябва.
- През 2026-а ще се вършат 100 години от рождението на свекър ви Григор Стоичков и 10 от смъртта му. Как ще отбележите това?
- С панихида в моята любима църква „Света Троица". Ще я направя така, както постъпват вярващите, въпреки че свекър ми не беше религиозен. Той за първи път влезе в храм заради мен – на поклонението на татко. Майка му е била вярваща, но комунистите не бяха. Важното е, че носим Григор в сърцата си, че е добър пример и че е оставил много в гените на своите наследници.
- За какво страдаше Григор Стоичков?
- За случилото се покрай аварията в Чернобил през 1986 г. Григор Стоичков беше достоен, честен и предан човек. Беше готов да понесе последиците за всяка своя грешка, но не и за нещо, което не се е случило по негова вина. Той единствен у нас лежа в затвора заради събитията от онова време и според мен обвинението беше неоснователно. Аварията е станала извън рамките на страната ни, а свекър ми е направил много неща за хората след това. Ужасно е да избухне атомна централа и дай боже, никога повече да не се случва. Сега обаче по цял свят си играят на войници и нищо чудно пак да гръмне нещо. Ние сме буквално на ръба на ядрена криза. Много неразумни хора има, за съжаление, на нашата планета. Мъжете, колкото и да ги обичаме и да са ни нужни, често са си едни деца, пък макар и пораснали. Дано да нямат пари за барут и пушки!
Източник: Уикенд
0 коментара