Ето я внучката на Виолета Донева, подозирана за убийца (Снимки)

18-годишната внучка на актрисата Виолета Донева, която бе намерена убита в апартамента си в столичния квартал „Изток“ на 22 октомври, е основната заподозряна за извършеното престъпление.
Това съобщиха медии, като се позоваха на свои източници. Ивет Стайкова – дъщеря на единствения син на Виолета и бившия ѝ мъж Людмил Стайков, по информация на „Труд“ е настанена в психиатрия и е с диагноза шизофрения.
„Ретро“ откри снимки на внучката на Донева, които тя е публикувала в социалните мрежи допреди 6 години, когато напълно изчезва от виртуалното пространство и следите ѝ там се загубват. Ивет е учила в столичното 76 ОУ „Уилям Сароян“. В профила си в инстаграм, който е неактивен от 2016 г. насам, редовно е публикувала фотоси, на които показва как е рязала ръцете си с бръснарски ножчета и се е самонаранявала системно.
Под някои от публикациите има и тревожни коментари от нея, които гласят „Мразя се“. В полето за биография Ивет е написала, че е „гей момиче“ и е бисексуална. Посочила е още, че се интересува от животни, музика, храна и растения. Псевдонимът, с който се е подвизавала в социалните мрежи, също е притеснителен – „satan_panda­_666“ – в превод от английски „сатанинска панда“ в комбинация с числото 666, смятано за число на дявола.
Една от появилите се в медиите версии за убийството на Виолета Донева, за което е заподозряна нейната единствена внучка, гласи, че до фаталния инцидент се стигнало, след като актрисата отказала да даде пари на наследничката си за наркотици. Помежду им избухнал скандал, завършил с убийство. Проверява се и друга версия – че внучката искала да се премести да живее в бабиния апартамент в кв. „Изток“, но актрисата не искала и да чуе, защото се бояла, че роднините ѝ ще я пратят в старчески дом. И това е можело да стане повод за разправия, но ако се потвърди, че момичето е вземало наркотици и има диагноза шизофрения, тогава няма как да се говори за мотив – престъплението е извършено от болен човек, без да е било замисляно, подготвяно и без конкретна причина, обясняват експерти.
Преди дни стана ясно, че у внучката на Виолета Донева е било открито ножче, което е дадено за експертизи. Разследващите покъртителното убийство на кинозвездата от близкото минало още след откриването на трупа ѝ изясниха, че по тялото ѝ си личат редица прободни рани, както и следи от душене.
В последните месеци от живота си актрисата е живяла сама. Вторият ѝ съпруг Атанас Грънчаров е починал през август 2022 г. Миналата година двамата са продали апартамент във Варна за над 190 хиляди лева. Техни съседи споделиха пред медиите, че са живеели много добре и са имали финансови възможности. Допреди 5 години пребивавали в САЩ, но се прибрали в родината. Виолета няма деца от втория си брак.
Единственият ѝ син е Иво Стайков, чийто баща е режисьорът на „Време разделно“ Людмила Стайков. Иво, макар да не общува с татко си, е тръгнал по неговия път. Има един реализиран филм – „Пъзел“, с участието на Асен Блатечки, който излиза на голям екран през 2012 г. Тогава 8-годишната му дъщеря Ивет, сега заподозряна за убийството на Виолета Донева, дебютира в киното и има роля във филма на баща си.
 

Последните снимки на Ивет Стайкова, преди да изчезне от социалните мрежи. В профила си в Инстаграм тя е написала, че е „гей момиче” и бисексуална

Момичето показва нарязаната си с бръснарско ножче ръка

Бинтованата ръка на Ивет. Под тази снимка е написала коментар „Мразя се”

Иво Стайков с дъщеря си на премиерата на филма му „Пъзел” през 2012 г.

Прокоба тегне над голямата актриса Виолета Донева. Баща ѝ разстрелян от Народния съд
Животът на Виолета Донева е изпълен с тежки драми. Голямата актриса не помни баща си. Била пеленаче, когато капитан Павел Джингаров е отзован от фронта, а на 15 март 1945 г. осъден от Народния съд и разстрелян. Бил на 33 години. След разстрела на съпруга ѝ майката Цвета Джингарова остава на свобода броени месеци. През лятото на същата 1945 г. тя е качена в автомобил на булевард „Мария Луиза“ и е в неизвестност година и осем месеца. Всички мислят, че е мъртва. Грижата за малката Виолета ляга на плещите на бабата.
Дотогава семейството обитава хубав апартамент в района на Докторския паметник. Жилището обаче е харесано от партизански генерал. На бабата дават срок от 12 часа да опразни апартамента. Тя събира малко вещи в една бохча, грабва бебето и започва да търси подслон при познати. Всички обаче се отдръпват от дамгосаното семейство. Все пак се намира един благороден човек, адвокат, чичо Борис, който ги приютява в мазето си на Руски паметник, където си е стъкмил малка дърводелска работилничка. Там, в тясното подземно помещение, малката Виолета се учи да ходи и да говори.
На баба ѝ и през ум не ѝ минава да изведе детето на двора, за да не ги види някой. В качеството си на адвокат чичо Борис достигнал до информацията, че майката на Виолета е жива и се намира в Централния затвор. Използвайки познанствата си, той успява да уреди свиждане на Виолета и баба ѝ с майката. Дотогава детето знае за майка си единствено от разказите на баба си – че била литераторка, завършила с отличие СУ, че била много красива.
Малкото момиченце и баба му се озовават в една стая в сграда на милицията на „Лъвов мост“ в очакване на свиждането. При тях влиза слаба плашеща на вид жена, приличаща на скелет, която се опитва да прегърне любимите си хора. Това е майката на бъдещата актриса, която очевидно е съсипана от изтезания в милицията. От хубостта ѝ не е останало нищо.
Това е първата среща на Виолета с майка ѝ. След като я освобождават, тя е лишена от учителски права и от всякакви доходи. А бабата скоро умира от рак.

Виолета завършва със златен медал гимназия в Кюстендил. Фамилията ѝ обаче е пречка да кандидатства. „Черното петно“ в биографията им остава дори когато вдовицата на царския офицер се омъжва повторно за своя колега Кирил Донев, който осиновява Виолета и я отглежда като свое дете. Тя иска да стане актриса, но две години не ѝ дават бележка, за да кандидатства във ВИТИЗ.
Все пак бъдещата актриса получава заветното „да“, успява да влезе в Театралната академия и през 1966 г. завършва със специалност „Актьорско майсторство“. Омъжва се за младата надежда на българското кино – режисьора Людмил Стайков. Той е режисьор и на филма „Обич“, превърнал Донева в легенда. В лентата красивата Виолета си партнира със Стефан Данаилов.
Донева и Стайков имат един син – Иво, който по-късно става режисьор. Виолета и Людмил се женят в края на 80-те години, а няколко години по-късно се развеждат. Неофициално се коментира, че причината е скандал, гръмнал покрай набеждаването на Виолета в клептомания. Актрисата се омъжва втори път за ученическата си любов – баскетболиста Атанас Грънчаров.
Дебютът ѝ в киното е през 1961 г. във филма „Стръмната пътека“ на Янко Янков. Първата ѝ главна роля е в „Двама под небето“ на Борислав Шаралиев. През 1963 г. се снима във филма на Кирил Илинчев по романа на Георги Марков „Анкета“, а през 1970 г. за втори път работи с Борислав Шаралиев в „Сбогом, приятели“.
Играе в два филма на Иля Велчев – „Дубльорът“ (1974) и „Завръщане от Рим“ (1977). Снима се в телевизията. За ролята на Люба във филма „Допълнение към Закона за защита на държавата“ (1976) на режисьора Людмил Стайков е отличена със статуетката „Свобода“ на Международния кинофестивал в Сопот в Полша (1979), когато наградата за мъжка роля получава Ив Монтан. Снимала се е още във „Всеки ден, всяка нощ“ (1978, реж. Владислав Икономов) и много други.
Работи най-дълго във Военния театър – от 1967 до 1993 г., а след това и в общински театър „Възраждане“ и Театър 199. От 2008 до 2010 г. е директор на театър „Възраждане“.
Виолета Донева три мандата е шеф на СДС в кв. „Изток“. Окончателно скъсва с политиката през 1994 г., когато разбира, че в нея няма място за идеалисти.