ГОЛЯМАТА ДРАМА на Йосиф Сърчаджиев и дъщеря му Александра!

Алекс Сърчаджиева запази пълно мълчание след кончината на баща си. Какво изпитва, знае само тя. Вероятно най-много я боли от факта, че двамата никога не се сближиха – той не пожела да го направи.

В началото на 80-те години на миналия век пламва страстната връзка между огнената и пряма Пепа Николова и Йосиф Сърчаджиев. По това време актьорът е женен и когато разбира за бременността на Николова, избира да остане при семейството си. Пепа взема смелото за онези години решение да задържи детето и на 20 май 1983 г. се ражда Александра. Биологичният ѝ баща обаче отказва да я приеме доброволно. Огорчена от липсата на морална отговорност, Пепа Николова решава да потърси правата на дъщеря си по законен път, припомнят медии. Води се съдебно дело за установяване на бащинство и съдът официално вписва Йосиф Сърчаджиев като баща.

Александра получава фамилията му, но той не променя отношението си и остава напълно дистанциран от живота на момичето.

Най-значимата жена в живота на големия актьор е съпругата му – сценаристката и режисьорка Райна Томова. Двамата се женят през 1963 г. и остават заедно повече от шест десетилетия до нейната смърт през 2024 г. Тя е не само негов житейски партньор, но и творчески съмишленик – автор на сценарии и постановки, двамата често работят заедно. От брака им се ражда дъщеря – актрисата Ана Сърчаджиева. Райна има син Пролетсин, който Йосиф отглежда. Според коментари в артсредите вероятно тя е била една от причините за пълното дистанциране на Йосиф и дъщеря му Александра. Дори след смъртта на съпругата му Райна Томова Сърчаджиев не пожелава да се срещне и да поговори с дъщерята, за която цял живот бил чужд човек. Той така и не опознава и внучката си София Паскин, която е израснала като сериозно, умно и възпитано момиче, а има и талант за актриса.

Малката Александра Сърчаджиева израства в дом, изпълнен с много обич от страна на майка ѝ Пепа Николова, но без бащино рамо. Виждала е майка си да плаче само веднъж и дори тогава тя се е опитала да се скрие – била се свила между дрехите в гардероба. „Не разбрах защо плачеше тогава. Това беше единственият път“. През 2006 г., когато Пепа Николова губи битката с тежко заболяване и едва 22-годишна Алекс остава напълно сама в света, баща ѝ отново не ѝ се обажда, за да протегне ръка и да я подкрепи. „Той не се включи по никакъв начин. Просто го нямаше“, признава тя и добавя: „Насила хубост не става. Не можеш да искаш някой насила да общува с теб“.

През 2011 г. огромното огорчение на Алекс от хладното отношение на баща ѝ избухва публично по време на емоционално телевизионно интервю: „Не може да ти е баща човек, който никога не се е грижил за теб, той не ми е баща, води ми се биологичен баща. За мен той е безразличен, а безразличието е най-страшното“.

През 2016 г., след години на възстановяване от инсулт и дълбок вътрешен катарзис, Йосиф Сърчаджиев за първи път публично изразява съжаление за проваленото си бащинство пред медиите. „Тежи ми, че не си говорим с дъщеря ми Александра. Не съм я гледал по телевизията, защото гледам само новините, нищо друго“.

В свое интервю неотдавна Алекс споделя за покъртителна случайна среща с баща си, когато отново е изпитала огромно огорчение:

„Беше един 27 март, аз бях на снимките на сериал и влизаме в една жилищна сграда, която ни беше локация за снимки. Започваме да снимаме на единия от етажите и се отваря вратата на апартамента. Един човек казва: „Извинете, може ли да отида до магазина“. И аз се обръщам и виждам баща ми и си казвам: „Господи, това не е възможно!“. И се дръпнах, да не му преча да мине. Режисьорът после много ми се извиняваше, ама за какво да се извинява? Какъв е бил шансът точно пред неговата врата да се окажем? Никой няма вина. Да бях тръгнала из цяла София от врата на врата да го търся, нямаше да го знам къде живее. И той просто си отиде до магазина. Не съм го притеснявала. Не съм искала никой да тревожа“.

Преди няколко години Алекс Сърчаджиева създаде автобиографичния си спектакъл „На живо“, чрез който извървя своя личен духовен път към пълното освобождаване от миналото, превръщайки обидата в задочна прошка.

„Когато си тръгнат гневът и обидата, тогава е много хубаво на душата ти. Не можеш да искаш някой насила да общува с теб. Ако той се чувства добре и щастлив по този начин, коя съм аз, за да го съдя? Когато бях малка, не разбирах и страдах, обаче пораснах и простих. Когато простиш наистина, когато си тръгнат гневът, болката и обидата, тогава е много хубаво на душата ти“, казва Алекс.

Днес, вече като родител, актрисата признава, че не може да си представи живота без детето си. „Не мога да живея без детето си. Не знам как хората живеят без децата си, но пък ще кажа, хората са различни. Като не ме искат, как да тропам с краченце и да викам: „Вземи ме, вземи ме, аз съм твое дете“? Просто той може да не ме приема въобще, не знам. Но каквото и да е, той е мой баща и аз благодаря на него, че съм на този свят. Наистина прошката е най-великото нещо“.