Представяте ли си я на 82? Днес щеше да е на толкова. Може би е прав Новалис, като казва, че избраните умират привидно. Минали са толкова години, а тя не престава да е в сърцата на хората, да разпознават дрезгавия й глас, да се вълнуват от онова, което пее, и да я обичат.
Джанис Лин Джоплин е икона на няколко поколения от бунтарското време на 60-те на миналия век. От малкия Тексас до големите световни сцени, тя достигна до всяко кътче на земята. И всяко сърце на съвременниците й посрещна свито, като за най-близък човек, новината за смъртта й.
Джанис преминава през триумфи и трагедии, но знае, че хората я обичат. Убива я комбинация от уиски и "лош" хероин. Смъртоносна смес, заради която секна един от най-запомнящите се гласове на планетата.
Ражда се на 19 януари 1943 година в малкия град Порт Артър на американския щат Тексас. Семейството й е консервативно. Баща й е инженер, а майка й секретарка. Родителите й искат да имат "добро дете", но тя е родена друга - бунтар, който не приема на готово съвети. Джанис има по-малка сестра - Лора, и по-малък брат Майкъл.
Като тийнейджърка подпомагала група от бездомници. Съучениците й не я приемали, и тя страняла от тях. Била обект на жестоки подигравки. За училищния "елит" била "грозна", и в най-добрия случай - "странна". Това я кара да се затвори в черупката си - с музиката, която обича.
Това е музиката, която й отива и напълно импонира на самотата на един аутсайдер - слуша Беси Смит, Одетта, Махалия Джаксън, Лед Белли, Биг Мама Торнтън и др. Блусът се превръща в най-добрата й утеха от дразненията на външния свят.
След гимназията отива да учи в Университета на Тексас в Остин, но и там ситуацията не се променя. Тя пак е "грозното пате" - носи дрехи втора употреба, рисува, пише и се пробва с различни блус групи. Живее бохемски, ден за ден. Груба шега сред студентите я "награждава" в класацията "Най-грозното момиче в университета". Това събитие засилва чувството й за малоценност и болката, която тя никога няма да признае, но ще "изпее" в песните си.
Напуска университета и започва да свири и да пее блус в различни барове. Дрезгавият й глас бързо прави впечатление на случайната публика. Нейната неподправена чувственост карала хората да се заслушат в гласа на "огненото момиче", което се "изповядва" на сцената.
През 1963 година Джанис заминава за Калифорния - там, където се раждат новите музикални движения. Свързва се с музиканти от Сан Франциско и навлиза в средите на психеделичния рок. По онова време вече била зависима. Дали не е потърсила измамна утеха и сила в дрогата?... А може би, за да се спаси от вътрешната си несигурност?...
През 1966-а се присъединява към групата Big Brother and the Holding Company. От тогава започва историята на голямата Джанис Джоплин. Именно с тази група тя се утвърждава като най-експлозивния женски глас на епохата. През 1967 година групата издава дебютния си албум, но истинският успех идва с втория - "Cheap Thrills" (1968), който включва хитовете "Piece of My Heart" и "Summertime".
На сцената Джанис изпада в такова състояние, че повлиява на публиката с енергията и емоциите си. Тя крещи, плаче и пее. Превръща се в национална сензация на Америка, в икона на хипи движението. Всички говорят за Джанис.
Соловата й кариера започва с групата Kozmic Blues Band. Първият й голям успех е на фестивала в Монтерей, но славата идва с участието й на фестивала Удсток през 1969 година. Същата година излиза "I Got Dem Ol" Kozmic Blues Again Mama!" - взривяващ микс от блус, соул и рок. Джанис експериментира и върви напред, непрекъснато променяща се и провокативна.
През 1970-а работи с групата Full Tilt Boogie Band, сформирана през същата година. С тези музиканти Джанис записва последния си албум - " Pearl", който излиза посмъртно през 1971 година. Албумът включва едни от най-емблематичните й песни: "Me and Bobby McGee" и "Mercedes Benz".
И най-важното, той съдържа нейни лични текстове - думи, излезли направо от болезнената й душа.
На 4 октомври същата година - 1970-а, Джанис Джоплин е открита мъртва в хотелската си стая в Лос Анджелис. Заключението е алкохол в кръвта - вероятно уиски, и свръхдоза хероин. Тя е само на 27 години!...
И сякаш повтаря злокобния край на други като нея - безумно талантливи и раними - Джими Хендрикс и Джим Морисън. Джанис е имала близко приятелство с Джими Хендрикс. И двамата умират на 27. Месеци делят края им...
Смъртта на Джанис е шок за цяла Америка. Новината за смъртта й - шок за целия свят, за всички млади хора по света. Последните й записи носят отпечатъка на артист, който е на ръба между болката и величието.
И тя го постига - чрез последния си полет към... смъртта.
Казват го думите в най-разпознаваемата й песен - "Piece of My Heart". Песен, изпълнена преди нея от друга велика певица, но Джанис я прави "своя" с уникална версия, излязла направо от сърцето й.
Гласът й крещи от болка, но се усеща и силата й; бунтът и крехкостта звучат едновременно в някакъв вулканичен екстаз. Тази песен е апотеоз на човешката уязвимост, която неистово се стреми към свобода.
А помните ли песента й "Mercedes Benz"? - В нея звучи само нейният глас, няма инструментали. Тази песен за последния й албум е записана буквално дни, часове преди смъртта й. Изглежда забавна, но може би не е?!...
Може би там някъде, в простотата на песничката се крие всичко, което е искала да ни каже, без да знае, че ни "говори" за последно.
Приживе Джанис винаги пее като за последно. Не се интересува от парите. Един парадокс - парите идват след смъртта й. Песента "Me and Bobby McGee", написана от Крис Кристофърсън, имала грандиозен комерсиален успех, но Джанис вече е мъртва. Само гласът й продължава да живее в записа - уникална "смес" от носталгия, бунт и отчаяние.
Рядко има такъв изпълнител, който така уникално да съчетава в себе си амбивалентните емоции, като Джанис. Тя плаче и се смее едновременно. С гласа си!...
След толкова години не остарява интересът към албумите й: "Cheap Thrills" (1968, достигнал №1 в класациите осем седмици), "I Got Dem Ol" Kozmic Blues Again Mama!" (1969,първият солов албум), и "Pearl" (1971, псоледният, посмъртният).
След смъртта й много музиканти буквално изравят нейни архивни записи на живо. Това е един малък реверанс към уникалния й талант. Колегите й се стараят да допълнят представата за огромния й талант. Защото Джанис умира твърде млада, в началото на кариерата си, и има сравнително кратка студийна дискография.
Последната група, с която работи преди смъртта си - Full Tilt Boogie Band, е бенд, който тя избира лично. "Дивият" й темперамент наистина намира точно онези музиканти, които поддържат експлозивната й енергия, дават й пространство на сцената. Това е, което е търсила.
Не само парите, и признанието идва след смъртта й. Четвърт век след нейната смърт - през 1995-а, Джанис Джоплин е включена в Залата на славата на рокендрола "Rock and Roll Hall of Fame". Това утвърждава името й като една от най-влиятелните икони на 60-те. През 2005 година певицата получава посмъртно Grammy за цялостен принос. Наградата е придружена с единодушното мнение, че Джанис Джоплин е една от най-ярките и оригинални изпълнителки на своето време.
Rolling Stone я поставя сред 100-те най-велики певци на всички времена и 100-те най-велики изпълнители. Историята на Джанис продължава да вдъхновява и литературата и киното, с биографични книги и филми за нея. Наричат я "Женският глас на рока". За кратко време - само в рамките на четири години, тя успява да разбие стереотипите; да покаже, какво е да си жена в мъжкия свят на рока. Прави го с неподражаема емоция и артистичност.
На сцената тя не е плахото момиче, а истински вулкан от емоции. Нейната експресивност проправя пътя за бъдещи поколения изпълнителки като Пати Смит, Кортни Лав и Ейми Уайнхаус. Джанис не е просто бунтар, тя е лице на контракултурата от края на 60-те.
Според експертите, Джанис Джоплин е не само експериментатор, но и новатор - тя въвежда в рока блус и соул елементи, които преди нея са характерни предимно за афроамериканската музикална традиция. Нейната отдаденост на сцената - чиста и неподправена, демонстрира едно коренно различно сценично присъствие, което завладява само по себе си, без помощта на странични ефекти.
То е диво и ранимо едновременно; то е онова, което чувства всеки един човек вътре в себе си - желанието да изкрещи, без да се съобразява с невидимите спирачки на общественото мнение.
В крайна сметка смъртта на Джанис я превърна в символ на болката, която иска от теб да се раздадеш докрай. Често тя завършвала концертите си с изнемощял глас, защото е пяла така, че да не спести нищо от онази емоция, която й идва отвътре и тя иска да я предаде на публиката.
И хората са очаквали това от нея. Ето защо самата й поява на сцената предизвиквала бурни овации.
Пресата още постоянно обсъжда личния й живот - връзките й с Джими Хендрикс, Джим Морисън и Крис Кристоферсън. Според слуховете, Джанис е имала близки отношения с тях, както и с жени. Живяла е на бързи обороти, сякаш предчувствайки, че ще живее кратко.
С времето се научава да не показва уязвимост. Скъсва с предразсъдъците. Дори не крие, че приема наркотици. Убива я дрога от непознат дилър. В онази вечер не могла да се свърже с доставчика си.
Когато я намират на 4 октомври 1970-а в "Лендмарк хотел" в Холивуд, изглеждала спокойна и умиротворена. "Като човек, изпълнил мисията си!", пише един музикален критик. Вероятно наистина хора като нея идват за кратко и изгарят като комети, за да оставят диря след себе си. Невидима нишка във времето напред, която ги държи живи и безсмъртни в съзнанието ни.
Въпросът с който започнахме: - Представяте ли си я на 82? - Едва ли. Завинаги на 27 е нейната житейска "формула". Родена за "щастлив трагизъм", както казва един журналист, но със съдбата на неостаряваща легенда.
Източник: dir.bg, автор Еми Мариянска
https://impressio.dir.bg/portret/heroin-ot-nepoznat-narkodilar-ubiva-ikonata-dzhanis-dzhoplin
0 коментара