Йоанна Темелкова : Аз съм лошото ченге у дома

Коя е тя
Йоанна Темелкова е театрална и филмова актриса. Участва в постановките ”Сън в лятна нощ”, ”Анна Каренина” на театър ”София”, в сериалите ”Братя”, ”Под прикритие”, във филма ”Завръщане” и др. Половинката на Мартин Гяуров, внук на големия оперен бас Николай Гяуров, е организатор на Международния студентски театрален фестивал ”Данаил Чирпански” в Стара Загора, който се откри на 23.IХ.
– Йоанна, как се появи идеята за международния фестивал ”Данаил Чирпански”?
– Идеята дойде, когато нашият млад колега Данаил Чирпански загина в тежка катастрофа през 2016 г. С Дани, който е родом от Града на липите, бяхме състуденти в класа на проф. Пламен Марков. Той бе изключително позитивен, усмихнат и отдаден на театъра и сцената човек. Затова се събрахме с приятели и колеги и решихме да продължим да раздаваме тази негова любов под формата на фестивал.
На този етап това е единственото по рода си събитие със състезателен характер в България, базирано изцяло на дипломни представления и с участието само на завършващи студенти. Нашият фестивал се откри на 23.IX, което съвпадна с началото на общинския ”Нощ на изкуствата”.
Тук се формира общност не само от учащи, а от всички, влюбени в театъра, и преживяването е изключително. Журито е международно, един от членовете му задължително е българин, те изнасят лекции, имаме различни уъркшопове. Така участващите успяват да обменят опит и да видят какво се случва в другите държави. Пък ако щете, и да откраднат нещо за себе си, създавайки комуникации и приятелства. В предишното издание при нас се запознаха грък и рускиня, които в момента са щастливо женени.
– Казваш ”международен”. Как се организира такъв фестивал?
– Ами много трудно! Ако ви кажа, че го правим общо четири жени – Мирена Керезова, Мила Люцканова, Теодора Лазарова, Ивелина Колева, не знам дали ще повярвате! Всички вършим по 1 милион неща, но се справяме. По-уникалното е, че досега в България нямаше програма, която да финансира събитие с подобен мащаб. Затова кандидатствахме по културна програма на ЮНЕСКО и впрочем нашият бюджет е огромен в сравнение с финансирането на други културни местни събития и фестивали.
– Какво означава ”огромен”?
– Това, че е международен фестивал и ние успяваме да го направим така, както трябва да бъде, защото де факто поемаме разходите на всички участващи. След като кандидатствахме, за наша огромна радост бяхме една от одобрените едва 8 държави от общо 800 кандидатствали! Това за нас беше знак да не се отказваме и да го направим в памет на Дани. А и заради самата мисия, с която ни се ще да заразяваме хората с изкуство и добрина. Разбира се, сблъскахме се с някои български институции, но – ето ни с трето издание! Благодарни сме на Министерството на културата, които са зад нас от самото начало, както и на НФК, без които нямаше да се справим. Всеки път каним между 5 и 7 академии от различни държави. Тази година беше много цветно, дойдоха студенти от Англия, Ирландия, Италия, Испания, Швейцария и Словения, които досега не бяха ни гостували. Българското присъствие беше от НАТФИЗ.
– Фестивалът мина. А сега накъде?
– В общи линии организирам неща, които са в полза някому и ме карат да се чувствам добре. Тази година това е вторият ми толкова голям проект, в който се включвам не като артист. Преди това съдействах на фондация ”Шаро” за спешното събиране на средства за построяване на приют за четириногите пухчовци. Искат да го направят по най-добрия начин и да удържат на европейските изисквания и модел.
В момента озвучавам последната част от цялата трилогия на Джоджо Мойс ”Все още аз”. Преди това озвучих главната героиня на Джордж Оруел в ”1984” Джулия. Засега са ползвали гласа ми само за аудиокниги, но се надявам да имам шанса да дублирам анимационни филми, защото ми звучи страшно интересно! Планираме с колеги театрално представление, което да стартира през ноември, но ще кажа, като му дойде времето.
– С театъра какво се случва в този ред на мисли?
– В театъра изобщо не играя от две години. Но ми липсва много! Предимно снимам – сега в 5-и сезон на ”Братя”, а преди месеци – в късометражния филм ”Задача” на реж. Деян Ангелов, който в момента обикаля по фестивали и идната пролет ще има премиера в България.
На колегите ми от театър ”София” им е трудно. Доколкото знам – репетират някак, но условията там са нечовешки! Този театър имаше жестока нужда от реставрация! Но това е положението – 5 години ремонт!
– Как сте у дома с Мартин Гяуров и малкия Филип?
– Вкъщи сме живи и здрави! Филип започва доста да изразява характера си и опитвам да балансирам между това да не го потискам и в същото време да разбере, че има правила, които трябва да се спазват. Борбата е много голяма! Той, бидейки момче, си прави момчешките работи, и на нас с Мартин ни е трудно. Но търсим начини за възпитанието, никой не се е родил научен родител. От двамата с Мартин май аз съм ”лошото ченге” у нас. Защото така съм възпитана, че става ли дума за правила, те задължително трябва да се спазват. Знаете, мъжете предпочитат да не правят нещо точно сега, ако то не се налага да бъде свършено в този миг. А мен това ме побърква, направо полудявам!
– Какво разрешаваш, което на теб не ти е било позволявано?
– Разрешавам абсолютно всичко, стига то да се прави както трябва!
– Какво значи ”както трябва”?
– Ами ако например реши да скача в локви – да скача! Нямам против. Просто само да обуе гумените ботуши и непромокаемия панталон, нищо повече. И не защото ще трябва да се пере, а от здравословна гледна точка.
– Любими известни персони има ли?
– Фреди Меркюри! Понякога си припява песента Bycicle, за което баща му е ”виновен”. Защото всеки път, когато Мартин го кара към детската градина, слушат Queen и Филип вече знае почти всичките им парчета.
– А покрай таткото какво ново?
– Скоро снима детски филм с Неда Спасова с много и страхотни дечица, чиято премиера ще е на фестивала ”Златна роза” във Варна. Нямам търпение да го гледам, тъй като Мартин беше изключително въодушевен по време на снимките и разказваше невероятни истории, свързани с децата. Иначе от почти две години вече е в Сатирата, след като тръгна от театър ”София”, и е безкрайно щастлив! Много добре се чувства там, разбира се чудесно с колегите си, симпатиите им са взаимни, а това е адски важно за един артист. Мисля, че намери своето място!