Първа голяма ретроспективна изложба, посветена на маестрото, е открита в София
„Картина извън картината“ е първата голяма ретроспективна изложба, посветена на Иван Вукадинов – единственият български художник, приет в Колекцията за модерно и съвременно изкуство на Ватиканските музеи. Експозицията в Софийската градска художествена галерия има ретроспективен характер и цели да запознае публиката с творчеството на един изключителен художник, чието изкуство през последните десетилетия се е превърнало в енигма – загадъчно, трудно достъпно и преживявано само от малцина посветени. Интересът към сбирката е огромен.
Мащабната експозиция отново покачи интереса към творбите на маестрото, които трудно се намират на пазара, защото малцина колекционери са готови да се разделят с тях. В момента Вукадинов е може би най-скъпо продаваният български художник, като цените на творбите му започват от 20 000 евро за малки работи и стигат до 80 000 евро за по-мащабните му платна. Високата цена е провокирана и от дефицита на картини, които се предлагат. Най-голямата част от колекцията остана при семейството му – сестра му и племенника (Вукадинов не се е женил), които от десетилетия живеят в Америка. Те не продават творбите му. Голяма част от творчеството на зографа притежава колекционерът Боян Радев, както и бившият премиер Иван Костов, който в последните 15 години стана един от най-близките приятели и изповедници на художника.
„Тази изложба показва един блестящ художник, който извън топлата, извън масовата продукция на изкуството у нас, показва голямото богатство, в което се движеше реализмът във втората половина на ХХ в. - от абстракция до фигуративно изкуство. Самата изложба говори много повече от всичко, което ще кажа, което е написано и което ще се напише: за Иван Вукадинов”, каза кураторът на изложбата изкуствоведът проф. Аксиния Джурова. Над 130-те включени произведения разгръщат еволюцията на творчеството на Вукадинов от традиционната академична живопис, усвоена в ателието по „Живопис“ при проф. Ненко Балкански, и ранните му прояви на импресионистичен пленеризъм и визуален натурализъм; през неговия път на открития в техниката на енкаустиката и символиката на цвета, които го отвеждат към трансцендентната естетика и неговия характерен стил; до деконструкцията на формите и обемите в късните му цикли, където цветът доминира над формата и сюжета.
Към експозицията е подготвен и двуезичен албум, който за първи път изчерпателно представя творческия път на художника – от студентските му произведения до късните картини. В каталожната част са включени около 400 произведения, които разгръщат еволюцията на един от най-значимите български творци и разкриват постиженията му през различните етапи на неговия творчески път. Изложбата и печатното издание са дело на екипа на Софийската градска художествена галерия в партньорство с проф. Аксиния Джурова – изкуствовед и дългогодишен изследовател на творчеството на Иван Вукадинов. В тях са включени произведения от държавни, общински и частни колекции от София и страната и се реализират със съдействието на семейството на художника, както и с финансовата подкрепа на Столична община и Министерство на културата.
Иван Вукадинов е художник със самобитен стил, белязан от символизъм и философска дълбочина.
През 70-те години прави първата си самостоятелна изложба в столицата и получава признание с изложба в Италия, а през 2022 г. негова картина влиза във Ватиканските музеи, първа от български автор. През юни 1973 г. папа Павел VI поставя началото на Колекцията за модерно и съвременно изкуство във Ватиканските музеи в една малка зала в близост до Сикстинската капела. На откриването й през 1973г. са поканени известни и утвърдени художници със заявката, че връзката между Църквата и изкуството никога не е прекъсвала, с което официално се създава Колекцията за модерно и съвременно изкуство. Малко след това художникът Вукадинов участва на изложба в Рим с картината си „В памет на героите“ („Чили“) в галерия „Маргутина“. Личният секретар на папата монсеньор Маки прави официална заявка от името на Павел VI за откупуване на творбата. Художникът се съгласява, но българското правителство налага забрана и за да възпрепятства предложеното от него дарение на Ватиканските музеи обявява творбата му за художествена ценност от национално значение. Това бе причината дълги години художникът да отказва да подрежда свои картини в България. 50 години по-късно неговата картина все пак стана част от Ватиканските музеи.
Източник: Уикенд
0 коментара