Енчо Данаилов е популярен актьор и емблематичен тв водещ, по-известен като Бате Енчо от предаването за деца по Би Ти Ви „Кой е по-по-най". В продължение на повече от 16 години на сцената излизат талантливи хлапета, които завладяват зрителите с различни таланти. Всички обичат Бате Енчо – майки и татковци, баби и дядовци.
Данаилов е роден на 20 октомври 1957 г. в Русе. Следва във ВИТИЗ, в класа на проф. Атанас Илков, специалност „Актьорско майсторство за куклен театър“. Първата си работа започва в Държавен куклен театър Пловдив, същевременно е и гост-актьор в Пловдивската опера.
От 1990 г. живее на семейни начала с актрисата Лилия Мострова, за която се е оженил преди няколко месеца.
- Как отбелязахте поредния си рожден ден и какво си пожелахте?
- Падна се в понеделник, имах часове в Националния дворец на децата. Изкарах си спокойно часовете, после почерпих колеги и малчугани. Беше много хубав работен рожден ден. Както знаете, моята работа е цял ден забавления, песни, игри, театър. Там работя като учител. Имам една форма, която се нарича „Шоу студио „Звездни мигове". Уча децата как да намерят своя звезден миг. Да умеят артистично да кажат трите си имена, да се представят пред хора, Да говорят на микрофон, да не се стряскат на сцената, да имат пластическа култура, да знаят как да си владеят краката, ръцете, тялото. Преподавам и в школа „Любознайко”. Не мога да кажа, че съм типичният учител, не им преподавам, за да видят какво зная, а за да видя койот тях какво може и как да се развива напред с моя помощ. Помагам на децата да развият талантите си. Какво си пожелах ли? Здраве и звездни мигове.
- С какво се занимавате в момента?
- Още отсега започнах подготовка за карнавала в Габрово. Той ще бъде през май 2026-а. От 2008 г. насам съм участник в това пищно шоу. Участвам в разработването на програмата за детския минифестивал в Града на смеха и сатирата. Той пък се организира от сдружение „Планета Габрово". Организаторката на това. сдружение е Ели Петрова, която живее в село Съботковци, Габровско. Тя е истинска българка. защото поддържа църквата там, читалището, развива местен туризъм на екониво, произвежда кашкавал – въобще уникална дама. Аз съм един карнавален човек.
- Каква беше изминалата година за вас в личен и в професионален план? Какво успяхте и какво не успяхте да свършите?
- Имах една изключително хубава година от рожден ден до рожден ден. С децата от моята школа участвахме в различни концерти. За Свети Валентин бяхме в Малта и тогава се сгодих с жена ми и й предложих брак. Предложих й на моста в Сейнт Джулиън, където бяхме. От двете му страни беше написано на английски „любов“. Паднах на колене и с пръстенче в малка кутийка. Преди това живеехме без подпис, не бих казал греховно, хубаво ни беше. 35 години я карахме без брак. Предложих й, защото 35 години ме търпя такъв, какъвто съм. Това друга жена не би го направила – пере ме, глади, готви, работи, роди ми деца, винаги държи да съм добре. Как да не се оженя за нея?!
- Но това с страхотно! Толкова години какво чакахте?
-А де! Просто не беше дошло времето за подпис. Жена ми е актриса. Лилия Мострова се казва, играе в „Театър 199“, с Елизабет Радева правят една уникална постановка, отличена с много български награди и една награда на Иран – „Мубарак“.
- Мина ли сватбата?
- Мина! Беше на 1 май, кумуваха ни Къци Вапцаров и жена му. Не искахме да вдигаме шум. Направихме парти за съседи, роднини и приятели. Къци е човекът, който направи Енчо Данаилов Бате Енчо. Аз винаги съм бил един от най- добрите кукловоди в света, дори имам награда „Куклар". Имам отличия и от Япония. При мен идват специализанти от тази страна, защото говоря добре японски. С Къци винаги сме се разбирали много добре, той е страхотен човек който винаги знае какво прави. Когато се запознахме, той беше 10 клас, а аз – първи курс във ВИТИЗ. Последното му творение е филмът „Добри родители“, който вече има спечелени различни международни награди. Премиерата му в българските кина ще бъде през 2026 г. и си струва да се види.
- Имате ли незабравим рожден ден, за който бихте ни разказали?
- На доста години съм вече и затова наблягам на имените си дни. Еньовден си е вълшебен ден – време за чудеса и билки. Именият ден ми е по-важен от рождения. Годините са просто едно цифрово изражение на някакво си нещо, което ужким се нарича живот. Обаче, кое е живота кое не е – никой не може да каже със сигурност, въпросът е спорен. Вярвам, че моят светец Йоан Предтеча, който е бил преди Христос на земята, ме пази и закриля.
- Какво е отношението ви към подаръците, казвате ли на близките какво искате за рождения си ден, или обичате изненадата?
- Обичам изненадите, но като видя, че ми свършва любимият парфюм, си казвам (смее се – б.а.). Мъжете сме по-скоро практични.
- Как виждате себе си след 5 години?
- Сега станах на 68. След 5 години ще съм на 73. Виждам се с къща на село, в двора й е паркиран кемпер в бойна готовност да потегли в някаква неизвестна посока. Произхождам от харцойски род от Русе. Харцоите са остатъци от прабългарските племена. Номадското явно е останало в мен. Обичам да сменям дестинациите.
- Помните ли първите спечелени от Вас пари и какво си купихте с тях?
- Да, започнах да работя като студент на две места. Едното беше миене на улиците в София. Тогава имаше цистерни с маркучи и улиците се миеха редовно, почти всеки ден. Даваха ни по 10 лева на смяна. Тя почваше вечер в 23 часа и завършваше сутринта към 5. Втората работа беше с цистерна. Изливахме бетона на магистрала „Хемус“. Там даваха по 20 лева на вечер. Беше странно, защото бетона го караха с хеликоптери, колоните на моста преди Правец се правеха по някаква италианска технология. Не беше зле. 10 лева беше самолетът София-Русе. Сега летище „Щръклево“ го затвориха заради извънземните, които чакахме през средата на 90-те години на миналия век.
- Кои са хората до вас, на които държите най-много?
- Дъщерите ми, защото се надявам да ме гледат като остарея (смее се). Едната е известна актриса, режисьорка – казва се Ева Данаилова и може да я гледате във филма „Вина“. Другата е Ваяна Данаилова, тя е пиар специалист, мениджър на събития, занимава се с напълно непонятни за мен неща. Третата е Дорис Капон, занимава се с много неща като изложби, криейтив дизайн. Живее в Пловдив и работи в галерия „Аспекти“. От нея имам две внучета. Голямото се хвали пред приятели с мен. Малката е на 5 години, но е много артистична и вече изнася самостоятелни представления.
- Гони ли ви носталгия по предаването „Кой е по-по-най“?
- Всеки момент от това предаване е хубав спомен за мен. Срещам се непрекъснато с деца, които са участвали. На мен предаването не ми липсва. Но забелязвам, че липсва на родителите и на хлапетата. Сега гледаме съвсем друг тип предавания. Ако не си силен, не можеш да скачаш, да преодоляваш определени препятствия, просто те гонят. Ако не можеш да готвиш – пак те гонят. Какво значи това, ако не можеш да правиш бъркани яйца, не си човек, така ли?! Предаването започна през 1996 г., водеше го Къци. През 1998 г. го прехвърли на мен. Яд ме е, че се пренебрегва изкуството като. метод за възпитание на децата. То учи на дисциплина, на това да осъзнаеш, че сцената е по-важна от личните драми и несгоди. Ето няколко примера от моя живот. Една колежка падна по време на репетиция и си сцепи устната жестоко. Въпреки това си изкара премиерата с кръвта и зашита устна, Съобщават ми една сутрин, че баща ми е починал. Изиграх си двете представления, после един клоунски спектакъл и тръгнах за погребението. При спорта като изкълчиш нещо, те пращат да се възстановяваш.
Източник: Уикенд
0 коментара