Дичо Христов е сред най-популярните български поп и рок изпълнители. Казва, че пее, откакто се помни. Едва на 4 години започва да взима уроци по пиано, а като ученик се изявява в софийските градинки и подлези. Горд е, че от малък изкарва собствени пари, без да се напряга и най-важното – с това, което му доставя радост.
Първата му момчешка банда се казва „Атака“, следват „Селект“, „ЕС“, „Rag Dolls“ и „Д-2“, която основава заедно с китариста Димитър Кърнев. Негова визитна картичка са хитове като „Ледено момиче“, „Аз и ти“, „Някой ден“, „Това сме ние“. Популярният музикант е роден на 1 декември 1973 г. в София.
Какво си пожелахте навръх рождения си ден?
- Здраве, здраве, здраве. То е най-важното за човека, нека не звучи банално, това е истината. Пожелах си здраве за дъщерите. Рожденият ми ден се падна в понеделник и го отбелязах леко в компанията на жена ми и дечицата ми. Те са моето щастие. Голям купон правих за 50-годишнината ми, цяло чудо беше. Тази година реших да обърна внимание на момичетата ми, така и така доста често пътувам и отсъствам от вкъщи. Страхотно си изкарахме.
- Имате ли незабравим рожден ден?
- О, да. От първата си годинка до 20-годишнината бяха най-вълнуващите ми рождени дни. Тогава всичко ми беше интересно и ме впечатляваше. Радвах се на играчки, на торти, балони. След двадесет вече сам си планирах купоните. Каквото си организирах, това ми се получаваше. Бях от децата, израснали на улицата. Имахме си симпатична детска банда, която бе въоръжена с прашки, лъкове, които сами си майсторяхме. Сегашните деца изобщо не могат да си представят такова нещо. Те са зарибени от телефоните и това, което намират като съдържание в интернет. Улицата изобщо не ги интересува, игрите с приятели. Телевизия, интернет, различните платформи за комуникация тотално ги побъркаха. Моето детство мина с прашка в ръка и каране на колело. Много си обичах колелото. Можех да прекарам 24 часа в денонощието с колелото и китарата на гърба. Аз бях оръжието на компанията. В момента, в който нямаше пари за бира или за нещо друго, бях пращан в един подлез, за да свиря и да пея. Събирах парички и после се черпехме. Може би от 10 до 17-годишен свирех по софийските подлези.
- Бяха ли щедри столичани към вас?
- За един ден събирах толкова пари, колкото родителите ми изкарваха за цял месец със заплатите си. За 4-5 часа свирене изкарвах техните пари. Сигурно хората са били щедри. Аз и досега винаги давам пари на уличните музиканти. И не само на тях, а и на хората по тротоара, които са принудени да са там и да търсят подкрепа. Съветвам и другите хора да го правят. Дори да пуснете монета, помнете, че тя е достатъчна да стимулира хората в беда да работят. Като почнете да давате по малко, ще видите, че нещата при вас ще се подобрят. Тогава започнете да давате по повече. Животът е свързан с това да даваме, не да вземаме. Тогава човек е истински успешен, истински щастлив. Скоро станах лице на читалище „Братя Миладинови". Искам да помагам с каквото мога, защото доста читалища у нас са в окаяно състояние, макар че са дали много за опазването на културата на любимата ни България. Като ученик съм минал през читалището на ул. „Оборище”. 9 години ходих на уроци там. Сега пея благотворително и се чувствам удовлетворен, че мога да помагам. Парите за мен са вече на втори план. Имало е моменти, в които са ме вълнували, но отдавна съм проумял, че в трупането на имане няма особен смисъл. Важното е, че имам желание да помагам благотворително на хората.
- Имате ли други житейски принципи, които спазвате?
- Да се прибирам навреме и да прегръщам децата си, да им отделям внимание. Това е едно от най-важните ми житейски правила. Понякога съжалявам, че ми се налага да пътувам. Аз съм си взел моите купони и партита, време е да отдавам повече време на семейството си. Говоря с момичетата си за лошите неща, които ни заобикалят, за наркотиците, за хората. Особено за наркотиците, защото публична тайна е, че ги зарибяват още от малките класове. Но какво да направим?! Отгледахме две поколения мутри заедно с тяхното безобразно мутренско поведение, което ни бе инсталирано. Не зная как гражданите ще се измъкнат от този отвратителен мутробарок, който ни трови от десетилетия. Трудно се възпитават деца днес, много трудно. Та те са заобиколени от гадна чалга и хищни хазартни игри. Стотици, дори хиляди билбордове рекламират комар, а уж държавата трябва да се бори с пороците. Потресаващо! Ще ви разкажа какво се случи с едното ми дете, не само с него, ами и с хлапетата от класа. Влязла някаква хазартна компания чрез интернет в телефоните им. Въртяло се някакво колело и те цъкали. На финала получихме сметка от 500-600 лева за номера на дъщеря ми. Получили бяха и другите родители! Платихме ги, нямаше какво друго да направим. Децата са цъкали вероятно от любопитство. После звъняхме на съответния оператор, от там ни казаха, че случилото се не ги интересувало, просто си вършели работата. Какво да кажа на децата?! Че от всякъде ги грозят опасности ли? Че има локали, които бият наред. Нещата изобщо вървят добре. Има хора, които крадат от бъдещето на децата ни и това е изключително грозно.
- Как успявате да запазите брака си? Имате много фенки, нощни участия…
- Не съм се бракувал с жена ми, нямам брак. Аз съм мъж на жена си пред Господ Бог. Опитвам се да запазя семейството ми, защото то е моята опора. Най-хубавата ми песен. Просто не ходя напред-назад, прибирам се у дома. И никога, ама никога не си и помислям да изневерявам.
- Какво успяхте и какво не успяхте да свършите от рожден ден до рожден ден? Въобще от хората, които си поставят цели, ли сте?
- Успяхме да канализираме енергиите си с момчетата от групата. Разбира се, винаги си поставяме цели. Едва ли има човек, който да не го прави. Септември пуснахме ново парче. Записваме и нови песни с „Д-2“. Искаме към средата на 2026-а да пуснем нов албум, с нови песни. Работим, пътуваме из страната и сме доволни от резултатите. Дори когато времето е лошо и ни вали дъжд, казваме, че ще ни върви по вода.
- Как виждате себе си след 5 години?
- С китара на гърба и с все по-честа възможност да ходя да си ловя риба. Вероятно ще направя още няколко много хубави песни с момчетата. Нашето творчество не може да бъде спряно. Ние, музикантите можем да свирим и пеем и до 90 години, стига да сме здрави. Творим хубава музика, която може да бъде за пример и стоим далеч, далеч от чалгата.
- Как гледате на световните конспирации като нов световен ред, контрол чрез ваксини и т.н.?
- Притеснява ме хибридната война, защото тя е в главите и на родителите, и на децата, а е трудно да се стигне до точна информация за нея. Хората се умориха от руски тролове, европейски тролове. Лошото в, че се пуска напълно грешна информация и така се обърква бъдещето на младите. В крайна сметка историята се е подменяла и назад през вековете. Има декрети, писани от времето, когато сме били под византийско робство, за които изобщо не се говори. Тогава специално обучени монаси са ходили да унищожават български светилища. По турско робство има един декрет от 1700 и не помня коя година, в който се нарежда да бъде написана грешна история на българите, за да забравят поколенията колко сме били велики. После идва един Иречек, знаете го, който си позволява да пише грешни истории. И ето, вижте докъде сме докарани. Нямаме знанията, но знаем кои сме, политиците ни не ни управляват както трябва и мислят само колко да откраднат. ДС продължава да ръководи хората, да дирижира съдбите ни.
Източник: Уикенд
0 коментара