Плаках, докато четях биографията й, разбирам я толкова добре, споделя актрисата за ролята си на Норма Джийн

"За мен Мерилин не е просто човек, тя е магьосница. Монро е повече от бляскав образ - в нея усещам много болка, истинско страдание, което никак не е било малко. Искам чрез ролята ми хората да видят истинската Норма Джийн, каквото всъщност е името й."

Това сподели пред "България Днес" половинката на актьора Деян Донков - актрисата Анна Кошко, по повод новото си театрално превъплъщение.

През септември красавицата дебютира в Народния театър в образа на иконата на 50-те - великата Мерилин. 24-годишната Анна приема ролята с голямо вълнение, но и отговорност.

"Искам да се докосна до нея като до истинска икона, каквато всъщност е. Хората са я възприемали просто за сексуален елемент, а в нея има такава дълбочина. Тя се сблъсквала с редица травми в живота си, борила се е с трудности в детството - с липсата на баща, с майка в лудницата, с мъжете, които са съсипвали психиката й. Не са я възприемали като човек, а както самата тя казва в последните си мигове, като "парче месо". Не е искала да играе просто образа на блондинката, а да покаже истинско актьорско майсторство", разкрива Кошко за магнетичната Норма.

Още с обявяването на новината за ролята феновете веднага забелязват очевидната прилика между двете актриси. Русата коса, бялата кожа и погледът са само част от общите им особености. Въпреки че ги делят почти 7 десетилетия, двете споделят чара и сексапила на времето си. Освен визуално Анна усеща образа и много близко емоционално.

"Откакто се запознах с биографията й, осъзнах, че я разбирам много повече, отколкото съм очаквала. Докато четях за нея, плаках страшно много", спомня си рускинята.

Въпреки че става известна като жената до актьора Деян Донков, Анна желае да бъде запомнена със своите качества и упорито избягва скандалите.

"Искам да ме асоциират с човек, който е споделил емоциите си на публиката и я е накарал да усети нещо. Да се замисли за миналото и да изпита истински чувства. Мечтая да лекувам хората, защото театърът е вид лечение. Надявам се да успея да се докосна до сърцата на аудиторията и те да ме опознаят извън медийния ми образ. Опитвам се да водя един нормален живот и да си върша задълженията", разкрива младата надежда на театъра.

"Знам с каква нагласа съм тръгнала, с цялото си сърце съм в тази професия и дано хората го усетят", надява се Анна.