Към днешна дата Илияна Йотова и Румен Радев са далеч от онази идеална президентска двойка, за която минаваха през изминалите години. Запознати от „Дондуков“ 2 разкриват, че отношенията им са се вледенили, понеже Радев директно порязал мераците на Йотова да го наследи на поста. Самата тя, особено през втория си мандат като вице, никак не крие мераците си да стане държавен глава.

Амбициозната социалистка далеч не се задоволява вече само с ролята на втора цигулка, натоварена с дребни задължения като даване на укази за българско гражданство. Тя в изключително активна в международните контакти, като няма и тема от вътрешната политика, която да не е коментирала. Разбира се нищо в позициите й не се различава дори на милиметър от тези на Радев, но въпреки това конфликтът между двамата е факт, кълнат се хора от кухнята на президентството.

А причината е, че Радев има други фаворити за предстоящите президентски избори. Залага на ген. Николай Русев, по-известен като мъжа на бившата журналистка Габриела Наплатанова. Както е известно, самата Наплатанова е много близка до Радев, който дори я издигна до шеф на СЕМ, а мъжът й оглави Военновъздушните сили и беше повишен в звание генерал-майор.

Запознати допълват, че Радев разполага и с две резервни кандидатури, при това видни професори, консерватори и русофили – проф. Иво Христов и проф. Даниел Вълчев. Да разгледаме плюсовете и минусите на личностите, върху които се е спрял Радев.

При бившия евродепутат Иво Христов изникват два сериозни проблема - той не е роден в България, а в Истанбул, което прави кандидатурата му невъзможна. Преди години Георги Пирински не бе допуснат като кандидат за президент именно заради факта, че е роден в чужбина. По този въпрос би могло да се поиска ново тълкувателно решение на Конституционния съд, но надали хората на Радев биха искали да се стига чак до там. Освен това Иво Христов няма допуск до секретна информация.

Този скандален факт стана известен, след като изследователят на архивите на ДС Антон Тодоров преди години беше направил официално запитване до Комисията за сигурност на информацията. Отговорът оттам е ясен – Иво Христов е порязан след проверка на ДАНС. Малко след като новината гръмна Христов напусна шефското си място в президентската канцелария. Без достъп до секретите, както стана публично известно, той не би могъл да изпълнява служебните си задължения и ще представлява опасност за националната сигурност. Така или иначе шефовете на кабинети се смятат за най-доверените лица на съответните титуляри, те на практика ръководят администрацията, определят срещите, дават съвети.

Запознати са категорични, че бившият журналист, преводач и евродепутат Иво Христов, след като се завърна от Брюксел, отново е плътно до Румен Радев. Дори по публичните изказвания на президента може да се усети неговото присъствие. Твърди се, че от началото на годината Христов отново се е захванал да пише речите на Радев, на който като бивш военен това не му е силна страна.

Именно Иво Христов бил и вдъхновителят на идеята да се поиска референдум за отлагането на въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г., допълват запознати.

А защо Христов е без допуск, отговорът може би се крие и в семейната му история. Семейството му с години е служило вярно на Държавна сигурност. Бабите и дядовците му са били партизани и ятаци, включително и на отряда „Чавдар“, край който се мотае и самият Тодор Живков.

Иво Христов е роден в Истанбул, където неговият баща Христо Христов работил в българското консулство. Уж бил дипломат по културните въпроси, но всъщност бил военен разузнавач. Той е от 1964 г. кадрови офицер в някогашното РУМНО. Псевдонимът му в Турция е Бояджиев. През 1984 г. бащата на Иво Христов, вече полковник, е изпратен в Брюксел, като там ползва името Дилянов. Официалната му позиция е съветник по политическите въпроси в Българското посолство в белгийската столица. Покрай работата на баща си Иво Христов завършва в Брюксел средното си образование, а после учи право в Софийския университет.

Преди да стане шеф на президентската канцелария, е редактор в несъществуващото днес ляво списание „А-specto“, превърнало се в един от рупорите на руската пропаганда. Бил е изпълнителен директор на телевизия ВВТ по времето, когато неин собственик е оръжейният търговец Петър Манджуков. Водел е и предаването „Малки истории“ по БНТ. Трябва да му се признае, че е превел от френски език книги на стойностни автори. Явно проверяващите от ДАНС са намерили някакво тъмно петно в иначе разнообразния творчески път на Христов, щом отказват да му издадат допуск до тайните на държавата. Дали повод са връзките му с мистериозно забогатели бивши ченгета, или следи към тайно финансиране от чужбина, можем само да гадаем

Вторият кандидат на Радев – колегата му авиатор ген. Николай Русев, направи шеметна кариера под крилото на президента. Румен Радев преди да бъде лансиран от генерала от КГБ Леонид Решетников, е шеф на Трета авиобаза, известна като „Граф Игнатиево“, а след това командваше трите ни летящи самолета като шеф на ВВС. Точно по същия път премина и семейният му приятел Николай Русев. За Радев е предимство, че той е от познатите му военни среди. Съветници на президента го убеждавали, че един военен начело на държавата ще бъде възприет от електората като символ на ред, дисциплина, здрава ръка.

Да не забравяме обаче, че именно ген. Русев се свързва с два големи инцидента. Подп. Валентин Терзиев се разби с МиГ-29 на 9 юни 2021 г. в Черно море, а вдовицата му направо обвини началството за гибелта му. През септември 2024 г. двама пилоти загинаха в авиобазата при тренировка преди авиошоу. Тогава политици от различни партии поискаха оставката на Русев. Атанас Запрянов обаче каза, че като служебен министър се въздържа да прави кадрови промени.

Другият резервен кандидат – проф. Даниел Вълчев не слиза от телевизионните екрани от години. И как иначе, след като при съставянето на всяко служебно правителство той е потенциалният кандидат. Досега обаче е стигнал само до вицепремиер и министър на образованието. След краха на царската партия НДСВ Вълчев се присъедини към Меглена Кунева и нейната „България на гражданите”. Далеч по-интересно е обаче, че преди да стане политик, професорът е съдружник във фирма „Филимко” с покойния лидер на кръга „Монтерей“ Любен Гоцев.

И тримата кандидати на Румен Радев са консерватори и радетели за българо-руската дружба и сътрудничество. Гледат скептично на Европейския съюз, в който според тях България е в миманса и не си отстоява националните интереси. Кой от тях ще избере Радев, е трудно да се каже, има още една година.

Само че накрая нищо чудно всичко да се реши от Центъра на прословутия генерал от КГБ Леонид Решетников и вместо Радевите консерватори на сцената да бъде изваден някой друг със сроден профил.

Източник: Уикенд