Емили Йорданова, която нашумя с прозвището си Емили Тротинетката, официално се сбогува с миналото си на мъж. Хирургическата интервенция за смяна на пола е била извършена на 29 май в Белград. Така Даниел Йорданов, както е кръстена Емили при раждането си, окончателно остава в миналото.

Блондинката позира щастливо усмихната и завита в чаршаф от клиниката на д-р Мирослав Джорджевич, който е основният „виновник“ най-сетне да се чувства пълноценна жена с истинска еластична в*лва.

- Емили, честита в*гина и добре дошла в отбора на жените! Успяхте ли да сбъднете една от най-големите си мечти? Как се чувствате след продължилата с часове операция в белградската клиника на д-р Мирослав Джорджевич?

- Ще започна разговора с това, че вече съм решила да не бъда скандална, да не се снимам в клипчета в социалните мрежи, да не се излагам. Ще водя нов начин на живот, без глупости. Сбъднах детската си мечта и нищо друго няма значение в момента. Бях на 7 години, когато споменах на родителите си, че искам да си сменя пола. Съответно си изядох боя. През пубертета се развих като момиче, защото нямах нормални тестиси, бяха нещо като образувания, имах си и пишчица, която лекарите махнаха преди дни. Щастлива съм, че вече съм 100% жена.

- Защо избрахте сръбската клиника и сръбски медици за интервенцията?

- ST Medica се казва клиниката. Избрах я, защото ми я препоръчаха много хора. Хубави думи имаше и за д-р Мирослав Джорджевич, бил един от най-добрите в света.

Достатъчно консултации проведох и с познати от други държави. Поради тази причина пациенти с хермафродизъм и транссексуалности идвали да се оперират при него от всички континенти на планетата. Избрах Белград, защото е близо до България и в пъти по-евтино от Западна Европа и Америка. Д-р Градимир Корач – анестезиолог, зам-хирург д-р Марта Бижич, д-р Йован Дучич, са моите ангели. Операцията се проведе на 29 май. Започна в 12 часа сръбско време, в 15 приключи. Значи за 3 часа станах жена. След това лекарите ме сложиха на болнична количка и ме закараха в стаята. Операцията беше със спинална упойка, защото имах кашлица, беше опасно да ме сложат под пълна анестезия, за да не стане гаф. По време на хирургическата интервенция чувах всичко, което си говореха. Бях много уплашена, направо стресирана, но в същото време и щастлива.

- Как се справихте след това, когато спиналната упойка започна да отпуска? Имаше ли болки?

- Не питайте! Болките бяха пронизващи между краката. Веднага почвах да викам за помощ лекарите да ме облекчат. Обикновено идваха с една спринцовка. Най-трудните моменти бяха в края на операцията. Почнах да усещам как ме шият, защото упойката ме отпусна. В болничната стая бях накичена с абокати, системи имаше катетри. Първия ден бях ужасно зле. Вдигнах температура 39 градуса, тресеше ме. На втория ден взе да ми олеква, почнах да се храня. Сестрите ми помагаха да се разхождам в стаята. На третия и четвъртия ден също ми помагаха. На петия и шестия ден вече се разхождах по коридорите на болницата. На седмия ме изписаха. На 8-ия ден бях вече в хотел, който е близо до болницата. Когато ми се обадихте, ме заварихте да пия кафе.

- Имате ли усещане на жена?

- Имам болки основно в областта на кл*тора. Жестоко ме боли кл*торът, защото в него има доста нервни окончания. Само като се докосне до нещо, става ад. При срамните устни и в*гината боли, но доста по-малко. Ще минат и тези болки, за мен е важно да съм щастлива, а аз вече съм в отбора на щастливите момичета

- Изкушихте ли се да видите какво са ви направили докторите?

- Много пъти се изкуших. Първия, втория и третия ден „котето“ беше в ужасно състояние. На четвъртия и петия ден се преобразува в истинска в*гина. Видяха се кл*тор, срамни устнички, уретер. Бях с катетър две седмици след операцията.

На пак ви казвам, думата, която ме описва в момента е щастлива. На 5 юни ми извадиха нещото, което фиксира в*гината. От тази дата почнах да пия кафета. Проядох и неща от KFC.

- Колко ви излезе операцията, помогна ли ви приятел финансово?

- Никой не ми е помагал. Продадохме наследствен имот в Плевен, никой не живее там. С вуйчо ми си поделихме парите. Част от моите вложих в операцията. Тя ми излезе 15 000 евро, заедно с възстановяването, прегледите, хотела. На Запад такава

интервенция струва 30-40000 евро, а в Америка е над 50 000 долара. Лекарите ме дадоха няколко безценни съвета. Един от тях е да се пазя от мъже, защото те могат лесно да ме изнасилят, да ме наранят, да се стигне до кървене и разкъсване, което никак не е желателно. После ще трябва да ме кърпят. Да съм си стояла до Тихомир. И аз сигурно ще имам вече само един мъж Тихомир. Казаха, че при мъжкарани и л*сбийки мога да ходя, защото те ще ми се радват, ще ме любят, но по-нежно.

- Казаха ли ви след колко месеца можете да правите с*кс?

- С Тихомир или л*сбийка с п*нис колан мога да правя с*кс след З месеца, но трябва да се случва внимателно, без садо-мазо елементи. Една седмица след операцията почна дилатация с в*братори тъй като е важно в*гиналният отвор да бъде поддържан в еластично състояние. Това се прави внимателно с дилататор, който е дълъг 12 сантиметра, намазан с лидокаинов лубрикант. Доста работа имам. Къпя се всеки ден, защото хигиената ми трябва да бъде жестока, дисциплината също.

- Как си представяте първия с*кс с в*гина?

- Първият ми с*кс ще бъде л*сбийски с*кс, без п*нис колан, само с лизане и пръсти. Тома ще стане като отида при най-добрата ми приятелка в Англия. Когато хората ме попитат „Къде обичаш да ходиш?“, им отговарям „При л*сбийчиците – по градовете и селата. И при циганите в махалата“. Това е моят лаф, моята запазена марка.

- Имате ли приятел, който да ви помага, или придружител?

- Там е работата, че съм сама в Болград, Сама минах през трудностите. Можеше да дойде евентуално Тихомир, но престоят ми щеше да се оскъпи. Пестя пари за лятото.

- Така ли?

- Така, защото ми предстоят много пътувания. Ще ходя при най-близката си приятелка в Англия. Естествено тя е л*сбийка и мъжкарана. После ще ходя при две много готини л*сбийки в Румъния. Планувала съм и срещи с приятелки в София, Пловдив и Любимец. Юли, август и септември ще си походя доста. На есен ще почна работа, за да си изкарам пари. Те ще ми трябват, защото искам да заведа дело за официална промяна на името, защото вече съм жена 100%.

Първата си заплата ще дам за адвокат, който да предяви исканията ми във Варненския съд, защото по местоживеене се водя във Варна. Искам да ме впишат като жена по лична карта, паспорт, книжка. Аз съм Емили, имам си в*гина, Имам си гърди, талия, ханш, хубава коса. Ще съдя държавата в Страсбург, в Европейския съд. Ще работя и ще имам пари за всичко. Искам

официално шибаните ми имена да бъдат променени на женски в паспорта и документите ми.

- Какво стана с т*стисите ви, които бяха отстранени при операцията?

- О, боже, какво ме вълнуват т*стисите, те и без друго бяха осакатени, не бяха нормални. Предполагам, че заедно с п*нисчето са били хвърлени в медицинските боклуци. Радвам се на в*гината си и съм истински щастлива, защото съм пълноценна жена. Искам да се знае, че нямам общо с Емили Тротинетката. Сега имам мотор, но няма как да го карам скоро заради операцията. Любов и работа, това ме очаква. Искам да почна като продавач-консултант в някой мол или в завод, където нещо се произвежда, без значение от какво. Вече не се занимавам с глупости, промених се за добро.

Източник: Уикенд