Вече повече от месец Софи Маринова не се отделя от майка си Мария. След като Марин - бащата на гласовитата певица, почина, двете са неразделни. Хитовата изпълнителка е ту в столицата, ту в родния си град Етрополе, но винаги с родителката си. Софи не иска да я оставя и миг сама, за да не потъва в мъката си. Затова по всяка вероятност Мария ще придружава дъщеря си и при скорошните й пътувания по участия в чужбина.

Бащата на Софи почина на 9 септември, което я принуди да обяви едномесечен траур. Ромката вече се е завърнала на сцената и пак пее за почитателите си, макар и с натежало сърце. Траурът й ще продължи поне година, така че сигурно с толкова ще се отложи и сватбата на сина й Лоренцо, на когото спретна пищен годеж неотдавна. В бранша обаче се говори, че е възможно въобще да няма венчавка, тъй като наскоро се заговори, че Лоренцо се е разделил с приятелката си.

Софи не коментира темата, която така или иначе в момента не е на дневен ред за нея. В първите дни, след загубата на татко си, певицата се отдаде на скръбта. В продължение на 40 дни плакала, припомняла си мили спомени с татко си и разглеждала снимки с роднините си. От тогава певицата е плътно до майка си и за миг не я оставя сама.

Софи винаги е имала много силна връзка с родителите си, благодарение на които съумява от ранна възраст да се впусне в покоряването на музикалната сцена у нас. Певицата е родена в София, заради което е кръстена на столицата, но израства в Етрополе. Има четирима братя, така че когато се появява, сбъдва мечтата на татко си да има момиче в семейството им. Израства в бедност, заради което родителите й се принуждават да я пратят в пансион в село Брусен. Софи не го приела с тъга. Дори напротив, днес, връщайки се към този период от детството си, казва, че е най-хубавият. С умиление си е припомняла часовете в училище, извънкласните дейности, песните и забавите в салона, както и киновечерите. Входът за тях бил 30 стотинки. Тъй като родителите й не можели да си позволят да й дават джобни, хитрушата сама си изкарвала парички, като помагала в градинската работа на бабите и дядовците в селото. За отплата й давали по някоя стотинка или круши и ябълки.

Всеки уикенд Софи Маринова се прибирала вкъщи и с вълнение разказвала преживелиците, а после с трепет се връщала в пансиона. Още тогава тя проявява музикалния си талант, какъвто имат и родителите й. Когато се връща трайно в Етрополе, ромката често се качва на сцената на панаирите, които посещавала с роднините си. Бързо се разчува за невероятни й глас. Софи била в десети клас, когато в дома им идват музиканти да я искат за солистка на оркестъра си. Когато се прибрала и видяла насядалите край масата мъже, както и наредената почерпка от майка й, Софи първоначално си помислила, че са сватбари, дошли да я искат за булка. Като научила, че предложението е да е певица на оркестъра, бъдещата звезда се затръшкала пред родителите си да я пуснат. Татко й Марин се разбунтувал – единствената му дъщеря трябва да завърши образованието си. Майка й обаче успяла да го придума да пусне Софи да пее.

„Много се гордееше с мен”, казвала е певицата за татко си. Той и майка й, винаги са я насърчавали да следва мечтата си и да вярва в себе си. Родителката й дори й давала съвети как да подражава на голямата певица и любимка на семейството им Лили Иванова, с която днес Софи поддържа топла дружба.

За разлика от други ромски семейства, в това на попфолк певица никога не се е следвала традицията родителите да избират или да имат последната дума за жених. Софи се убедила в това, когато била тийнейджърка. В дома им дошъл циганин от заможен род да иска ръката й, но татко й Марин го отпратил с думите, че в тяхното семейство всеки сам избира половинката си.