Съдът в Страсбург реши: ЛиЛана прибира 13 500 евро от кабинета "Радев"

Съдът в Страсбург е съдействал за постигане на приятелско споразумение между правителството и жалбоподателите

Певицата ЛиЛана прибира 13 500 евро обезщетение от кабинета "Радев"! Това става след заведена жалба в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург за нарушена презумпция за невинност по повод повдигнатите обвинения срещу Лиляна Деянова и нейни близки.

Изпълнителката и бизнесдама беше погната от спецпрокуратурата на Иван Гешев покрай близостта си с издирвания към 2020 г. хазартен бос Васил Божков. Срещу Деянова, партньора й Мартин Димитров, брат й бийтбоксъра Александър Деянов-Скилър, дуетната й половинка Ася Йочева и управителя на фирма Александър Ангелов бяха повдигнати обвинения за престъпна група за злоупотреби с евросредства.

Според прокуратурата ЛиЛана и Димитров отчитали като продаден създаден от тях софтуер, за който нямало реални сделки. А обвиняемата обяви, че атаката срещу нея е следствие на дързостта да се изправи срещу корупцията в тол системата и в пътната агенция.

Тя коментира, че обвинението й е за това, че е заплашвала служители на АПИ, че ще им поиска оставката и че е представила неверни сведения пред служители на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност". По думите й никъде в обвиненията не пишело, че е отклонявала евросредства или не е изпълнявала проектите. "Говори се за това, че с една от фирмите, с които сме работили, управител и собственик е моя приятелка. Което не е проблем", каза изпълнителката на "Опасно близо".

Певицата в съда

ЛиЛана беше държана зад решетките няколко месеца, вися и под домашен арест, след което бе пусната срещу 40 хил. лв. гаранция. Още при ареста й се появиха предположения, че той е свързан с преследването на Васил Божков от прокуратурата. Самата изпълнителка също се усъмни.

"На третото изречение от всичките свидетели и служители на нашата фирма говорят за Васил Божков. Предвид, че ни обвиняват за евроизмами и заплахи, да се говори за Васил Божков и да се разпитват свидетели за него. За мен това оставя усещане, че аз не съм тук, никой от нас не е тук заради тези проекти, предвид че те преди три, четири години вече са изпълнени. А сме тук защото познаваме един човек, който е невинен все още", каза Деянова на една от мерките си за неотклонение. Тя призна, че познава от много години Васил Божков, но бизнесите им нямат нищо общо.

В края на 2021 г. Деянова и Димитров пускат жалба в ЕСПЧ за незачитането на презумпцията за невиновност и липса на ефективни вътрешноправни средства за защита. Обясняват, че на 26 април 2020 г. като част от наказателно разследване срещу тях двамата са били официално обвинени в участие в престъпна организация. На 10 юни 2021 г. прокуратурата е изготвила обвинителен акт срещу тях и предполагаемите им съучастници. Първото заседание пред компетентния наказателен съд се провело на 2 юли 2021 г.

В същия ден прокуратурата публикува видеоклип на уебсайта си и в ЮТуб за наказателното разследване по случая. Във видеото Деянова и Димитров са посочени като "главен участник № 1 - собственик на "Нованор" ООД" и "главен участник № 2 - управител на "Нованор" ООД".

Във видеото глас зад кадър обяснява дейността на престъпната група, използвайки различни диаграми, илюстриращи връзките между участниците, сключените договори и измамните схеми, прилагани за получаване на плащания от европейски фондове. Видеото е публикувано в някои медии.

Делото претърпява крах, защото е върнато от първоинстанционния съд на прокуратурата заради нарушения. Към 26 февруари т.г. наказателното производство все още е висящо и е на етап разследване, става ясно от информацията на ЕСПЧ.

По жалбата на ЛиЛана и партньора й е образувано производство през 2022 г., което е съобщено от европейските магистрати на 15 април т.г. Според тях трябва да се изясни нарушило ли е публикуването на видеото на уебсайта на прокуратурата и в ЮТуб презумпцията за невиновност на жалбоподателите, както и имали ли са те ефективно вътрешноправно средство за защита, чрез което биха могли да подадат оплакването си.

В сряда изненадващо случаят се появява в дневния ред на заседанието на Министерски съвет. Министърът на правосъдието Николай Найденов внася проекторешение за сключване на приятелско споразумение по делото "Деянова и Димитров срещу България" пред Европейския съд за правата на човека. Така правителството одобрява изплащането на обезщетение в размер общо на 13 500 евро.

Правосъдният министър Николай Найденов внася предложението за споразумение

От съобщението се разбира, че ЕСПЧ е приложило постоянната си практика да съдейства на страните да постигнат приятелско споразумение. Със сключването му се избягва установяване на нарушение на Конвенцията и осъдително решение по делото, а жалбата се заличава, без да се изпраща в Комитета на министрите за наблюдение на изпълнението.

Спаси поршето

ЛиЛана спаси поршето си, което беше заплашено от конфискация от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ). Комисията "Антимафия" подпука бившата певица, като поиска колата й и около 126 бона суми по сметки на дружествата й. От документи по делото се разбира, че лъскавият автомобил е модел 2016 г., като певицата го е купила година по-късно за скромната сума от 46 хил. лв. от дружество. Малко преди това колата е била предмет на прехвърлителна сделка за сумата от 145 хил. евро.

Според вещо лице цената на поршето паднала докъм 180 хил. лева. Тъй като спортната кола е иззета от разследващите, експертът повдига въпроси, свързани със съхранението и необходимите грижи за запазване на техническото състояние на автомобила, когато той е предмет на обезпечение.

Цената на поршето паднала, след като е иззето от разследващите

Счетоводители са анализирали доходите на певицата, превърнала се в бизнесдама. По техните изчисления приходите са с превес над разходите, което означава, че няма несъответствие. По делото са изследвани възстановени суми от търговци по нереализирани или върнати онлайн поръчки, лихви по депозитни сметки, дарения от майката на изпълнителката, суми по граждански договори с търговци и т.н. Според закона конфискация може да се постанови, когато пасивите са повече от 150 бона.