Първият тур на президентските избори в България отчита около 1,5 милиона гласували, а активността се очертава около 22%. Според посочените данни това е най-ниското участие на избори в съвременната история на страната. Предстои балотажът, който ще определи окончателния победител.
Разликата спрямо предишните президентски вотове е значителна. През 2016 г. до урните са отишли 4 милиона души, а през 2021 г. — 2,5 милиона. Така сегашният първи тур остава с около милион гласували по-малко спрямо този през 2021 г.
Какви обяснения се посочват за ниското участие
Сред посочваните причини са негативната кампания, усещането за предрешен резултат и отсъствието на големите формации ГЕРБ-СДС и ДПС. Това са обяснения за слабия вот, а не установена тежест на всеки отделен фактор.
По-малък брой участници е отчетен единствено на референдума за АЕЦ „Белене“ през 2013 г. Тогава са гласували 1 405 463 души. Сравнението обаче е с референдум, а не с избори за президент или парламент.
От близо 91% през 1990 г. до сегашните нива
Рекордът по избирателна активност е от изборите за Седмото Велико народно събрание през 1990 г. Тогава правото си на глас са упражнили 6 976 620 души, или 90,79%.
Високо участие има и през следващите години: 83,9% през 1991 г. и над 75% през 1992 г. Парламентарните избори през 1994 г. са последните с активност над 75%, а през 2001 г. гласуват 67% от гражданите.
При парламентарния вот през 2024 г. участието е 34,41%. Последните парламентарни избори, проведени на 19 април 2026 г., завършват с активност от 51,11%.
При изборите за Европейски парламент активността е 28,60% през 2007 г. и 33,78% през 2024 г.
Балотажът остава решаващ
Обичайно участието на първия президентски тур е по-високо от това на балотажа. Посоченото изключение е през 2001 г., когато на втория тур се срещат Георги Първанов и Петър Стоянов. Предстоящият втори тур ще реши кой печели президентския вот.
0 коментара