Емили Йорданова, която нашумя с прозвището си Емили Тротинетката, официално се сбогува с миналото си на мъж. Хирургическата интервенция за смяна на пола е била извършена на 29 май в Белград. Така Даниел Йорданов, както е кръстена Емили при раждането си, окончателно остава в миналото.

Блондинката позира щастливо усмихна и завита в чаршаф от клиниката на д-р Мирослав Джорджевич, който е основният „виновник” най-сетне да се чувства пълноценна жена с истинска, еластична вулва. Репортер на „Уикенд” честити новата „придобивка” на дамата по телефона в сръбската столица.

- Емили, честита вагина и добре дошла в отбора на жените! Успяхте да сбъднете една от най-големите си мечти. Как се чувствате след продължилата с часове операция в белградската клиника на д-р Мирослав Джорджевич?

- Ще започна разговора ни с това, че вече съм решила да не бъда скандална, да не се снимам в клипчета в социалните мрежи, да не се излагам. Ще водя нов начин на живот, без глупости. Сбъднах детската си мечта и нищо друго няма значение в момента. Бях на 7 години, когато споменах на родителите си, че искам да си сменя пола. Съответно си изядох боя. През пубертета се развих като момиче, защото нямах нормални тестиси, бяха нещо като образувания, имах си и пишчица, която лекарите махнаха преди дни. Щастлива съм, че вече съм 100% жена.

- Защо избрахте сръбска клиника и сръбски медици за интервенцията?

- „ST Medica” се казва клиниката. Избрах я, защото ми я препоръчаха много хора. Хубави думи имаше и за д-р Мирослав Джорджевич, бил един от най-добрите в света. Достатъчно консултации проведох и с познати от други държави. Поради тази причина пациенти с хермафродизъм и трансексуалности идвали да се оперират при него от всички континенти на планетата. Избрах Белград, защото е близо до България и в пъти по-евтино от Западна Европа и Америка. Д-р Градимир Корач – анастезиолог, зам. хирург д-р Марта Бижич, д-р Йован Дучич са моите ангели. Операцията се проведе на 29 май. Започна в 12 часа сръбско време, в 15 приключи. Значи за 2 часа станах жена. След това лекарите ме сложиха на болнична количка и ме закараха в стаята. Операцията беше със спинална упойка, защото имах кашлица, беше опасно да ме сложат под пълна анастезия, за да не стане гаф. По време на хирургическата интервенция чувах всичко, което си говореха. Бях много уплашена, направо стресирана, но в същото време и щастлива.

- Как се справихте след това, когато спиналната упойка започва да отпуска? Имаше ли болки?

- Не питайте! Болките бяха пронизващи между краката. Веднага почвах да викам за помощ лекарите, да ме облекчат. Обикновено идваха с една спринцовка. Най-трудните моменти бяха в края на операцията. Почнах да усещам как ме шият, защото упойката ме отпусна. В болничната стая бях накичена с абокати, системи, имаше катетри. Първият ден бях ужасно зле. Вдигнах температура 39 градуса, тресеше ме. На втория ден взе да ми олеква, почнах да се храня. Сестрите ми помагаха да се разхождам в стаята. На третия и четвъртия ден също ми помагаха. На петия и шестия ден вече се разхождах по коридорите на болницата. На седмия ме изписаха. На 8-ия ден бях вече в хотел, които е близо до болницата. Когато ми се обадихте, ме заварихте да пия кафе.

- Имате ли усещане на жена?

- Имам болки основно в областта на клитора. Жестоко ме боли клитора, защото в него има доста нервни окончания. Само като се докосне до нещо, става ад. При срамните устни и вагината боли, но доста по-малко. Ще минат и тези болки, за мен е важно да съм щастлива, а аз вече съм отбора на щастливите момичета.

- Изкушихте ли се да видите какво са ви направили докторите?

- Много пъти се изкуших. Първият, вторият и третият ден „котето” беше в ужасно състояние. На четвъртия и петия ден се преобразува в истинска вагина. Видяха се клитор, срамни устнички, уретер. Бях с катетър две седмици след операцията. Но пак ви казвам, думата, която ме описва в момента, е щастлива. На 5 юни ми извадиха нещото, което фиксира вагината. От тази дата почнах да пия кафета. Проядох и неща от KFC.

- Колко ви излезе операцията, помогна ли ви приятел финансово?

- Никой не ми е помагал. Продадохме наследствен имот в Плевен, никой не живее там. С вуйчо ми си поделихме парите. Част от моите вложих в операцията. Тя ми излезе 15 000 евро, заедно с възстановяването, прегледите, хотела. На Запад такава интервенция струва 30-40 000 евро, а в Америка е над 50 000 долара. Лекарите ми дадоха няколко безценни съвети. Един от тях е да се пазя от мъже, защото те могат лесно да ме изнасилят, да ме наранят, да се стигне до кървене и разкъсване, което никак не е желателно. После ще трябва да ме кърпят. Да съм си стояла до Тихомир. И аз сигурно ще имам вече само един мъж Тихомир. Казаха, че при мъжкарани и лесбийки мога да ходя, защото те ще ми се радват, ще ме любят, но по-нежно

- Казаха ли ви след колко месеца можете да правите секс?

- С Тихомир или с лесбийка с пенис колан мога да правя секс след 3 месеца, но трябва да се случва внимателно, без садо-мазо елементи. Една седмица след операцията почнах дилатация с вибратори, тъй като е важно вагиналният отвор да бъде поддържан в еластично състояние. Това се прави внимателно с дилататор, който е дълъг 12 сантиметра, намазан с лидокаинов лубрикант. Доста работа имам. Къпя се всеки ден, защото хигиената ми трябва да бъде жестока. Дисциплината също.

- Как си представяте първия секс с вагина?

- Първият ми секс ще бъде лесбийски секс, без пенис колан, само с лизане и пръсти. Това ще стане, като отида при най-добрата ми приятелка в Англия. Когато хората ме попитат: „Къде обичаш да ходиш?”, им отговарям: „При лесбийчиците – по градовете и по селата, и при циганите в махалата”. Това е моят лаф, моята запазена марка.

- Имате ли приятел, който да ви помага, или придружител?

- Там е работата, че съм сама в Белград. Сама минах през трудностите. Можеше да дойде евентуално Тихомир, но престоят ми щеше да се оскъпи. Пестя пари за лятото.

- Така ли?

- Така, защото ми предстоят много пътувания. Ще ходя при най-близката си приятелка в Англия. Естествено, тя е лесбийка и мъжкарана. После ще ходя при две много готини лесбийки в Румъния. Планувала съм и срещи с приятелки в София, Пловдив и Любимец. Юли, август и септември ще си походя доста. На есен ще почна работа, за да си изкарвам пари. Те ще ми трябват, защото искам да заведа дело за официална промяна на името, защото вече съм жена на сто процента. Първата си заплата ще дам за адвокат, които да предяви исканията ми във Варненския съд, защото по местоживеене се водя във Варна. Искам да ме впишат като жена по лична карта, паспорт, книжка. Аз съм Емили, имам си вагина, имам си гърди, талия, ханш, хубава коса. Ще съдя държавата в Страсбург, в Европейския съд. Ще работя и ще имам пари за всичко. Искам официално шибаните ми имена да бъдат променени на женски в паспорта и документите ми.

- Какво стана с тестисите ви, които бяха отстранени след операцията?

- О, Боже, какво да ме вълнуват тестисите, те и без друго бяха осакатени, не бяха нормални. Предполагам, че заедно с пенисчето са били хвърлени в медицинските боклуци. Радвам се на вагината си и съм истински щастлива, защото съм пълноценна жена. Искам да се знае, че нямам общо с Емили Тротинетката. Сега имам мотор, но няма как да го карам скоро заради операцията. Любов и работа, това ме очаква. Искам да почна като продавач консултант в някой МОЛ или в завод, където нещо се произвежда, без значение от какво. Вече не се занимавам с глупости, промених се за добро.