Вчера, на празника на жената, топ дизайнерката Миглена Каканашева - Мегз публикува умилителен статус, посветен на майка й . Към статуса има и снимка, на която може да видим младата бизнес дама още като дете - едва на 6-7 години, придружена от своята майка, която изглежда доста млада.

Отдалеч се вижда, че още като дете Мегз е носила красиви рокли, точно както сега и че стиска грамота в ръцете си. Сигурно и тогава първата ни дизайнерка е била също толкова амбициозна. На снимката, която успя да разчувства всички фенове на дизайнерката, виждаме едно сладко момиченце, с черна коса и малко личице, което сякаш няма нищо общо с образа й сега. И далеч не говорим само за външния вид и липсата на операции.

Детето на снимката излъчва невинност и доброта, а ако срещнете младата бизнес дама на живо днес, тя по-скоро ще ви остави с чувство за \"Аз съм най-великата на света и ако не получа каквото искам ще мина през теб\". В самия статус прозира причината за тази огромна метаморфоза. В него симпатичното миньонче разказва, че цял живот майка й я е възпитавала, че тя е центърът на света и че всички съществуват в услуга на мечтите й.

Любовта на Миглена към майка й разчувства и нас, но питаме всички наши читатели, особено тези които са майки - Струва ли ви се правилно подобно промиване на мозъка още от детска възраст и до какво води то?

Ето статуса:

\"Вече съм на 26, мамо, и се усещам как повече от всякога приличам на теб. Косата ми е руса, точно както на твоите снимки на моите години. Станах сдържана пред света и плашещо се научих да мълча - пак като теб. Дори започвам да говоря бавно и спокойно, а крещящото преди дете днес може да се мери само с теб по убеждаване и влизане под кожа. И не знам как е възможно толкова много да харесвам в себе си всичко, за което неистово години наред се боря с теб.

През тази година основна цел ми е да се науча на още едно твое качество - да давам, но не в бизнеса, там го мога отлично, а в личния си живот. 26 години ти ми показваш по 24 часа на ден, че светът съществува заради мен. Ти дишаш само заради мен и брат ми и всяка вечер лягаш с мисълта какво още да направиш за нас. А аз толкова съм свикнала с това, всичко по условие да се прави за мен, че си го взимам като даденост в живота.

Такава искам да стана и аз за хората, които обичам - да им давам спокойствието и увереността, че са най-големите на света.
Това искам да дам и на детето си скоро, когато стана майка - убедеността, че е всичко и че светът съществува заради неговите мечти. И ако един ден то създаде нещо, което да е полезно на обществото, а после ми каже, че му се иска да се научи да дава и като личност, тогава моята най-важна задача ще е изпълнена и друго няма да ми трябва. Обичам те ,мамо, честит празник. Всичко, което съм го дължа на теб, татко и цялото ми семейство. Ти си моят пример за това, че единственият достоен смисъл на живота е да даваш. \"