Зверски цени! Бобът стана лукс – народът на ръба!

Поскъпването на горивата вече се усеща навсякъде – от пътуванията, през храната, до цялостния стандарт на живот. За различните хора ефектът е различен, но всички са единодушни, че цената на колонката се пренася във всяка сфера.

За Тони Дачева това означава по-скъпи пътувания и двойно повече разходи.

„Всеки ден съм на път и виждам разликата“, казва тя пред „България Днес“. За певицата горивото не е просто разход, а основа на работата ѝ – без него няма участия и съответно няма доходи.

Въпреки това тя отказва да прехвърли този натиск върху клиентите си:

„Разходите стават по-големи, но не съм си вдигнала хонорара.“

Дачева е категорична, че поскъпването не е оправдано:

„Не е оправдана цената. Това, което беше в лева, стана същото, но в евро.“

Според нея именно горивото е първата стъпка във веригата на поскъпването:

„Като тръгне от транспорта, всичко се качва след него.“

Същата връзка вижда и Ути Бъчваров, но при него ефектът се усеща най-силно в кухнята – там, където всяко поскъпване стига директно до трапезата.

Той обяснява, че горивото стои в началото на цялата ценова верига – транспортът оскъпява продуктите, доставките стават по-тежки, а крайната цена неизбежно достига до потребителя:

„Всичко минава през превоза – и когато той поскъпне, няма как нищо друго да остане същото.“

По думите му вече дори най-обикновени ястия започват да изглеждат като лукс:

„Да сготвиш един боб става невъзможно скъпо.“

Бъчваров отбелязва и промяна в поведението на хората – те започват да се отказват от продукти не по избор, а по принуда:

„Бойкотирах агнешкото тази година в предаването ми – такива цени са обидни. Не съм сготвил нито една рецепта, защото повечето хора не могат да си позволят такива цени за 1 кг месо.“

Според него най-тревожното е, че хората постепенно свикват с новите цени:

„Най-мрачните прогнози се сбъдват. Нищо добро не виждам.“

Докато при Дачева и Бъчваров темата е свързана с конкретни разходи, при Ернестина Шинова тя придобива обществено измерение.

Актрисата смята, че проблемът не е само в цените, а в реакцията на хората:

„Българинът се е родил свикнал на всичко. Всеки седи и се скатава и си мисли, че той лично ще издържи. Не мислим като едно цяло – това е голям проблем.“

Според нея връзката между горивото и цените е очевидна, но липсата на обществена реакция позволява поскъпването да продължава:

„Вафлите в магазина не ги носят щъркелите – идват с бензин.“

Шинова подчертава, че ефектът се връща при всеки:

горивото влиза в цената на транспорта, в цената на храната и услугите и накрая се връща обратно като по-висока сметка за всички.

В крайна сметка тримата очертават една и съща картина – горивото започва от колонката, но не остава там. То се превръща в по-скъпа храна, по-скъпи услуги и в общество, което плаща все повече, но реагира все по-малко.