Милена Фучеджиева: Без мое съгласие има гроб с името на баща ми

Милена Фучеджиева заяви в публикация във Фейсбук, че след смъртта на баща ѝ Дико Фучеджиев през 2005 г. на Централните гробища в София е поставен знак с неговото име без нейното знание и разрешение. По думите на писателката решението е било на Стефан Данаилов, а тя смята, че в него е участвала и съпругата му Мария Данаилова.

Последното желание на Дико Фучеджиев

Писателката разказва, че е погребала пепелта на баща си в семейния гроб в село Граматиково, а преди това е разпръснала част от нея над река Велека. Според нея така е изпълнила желанието му да бъде при своите родители и част от праха му да остане над любимата му река.

Месеци по-късно нейни познати ѝ съобщили, че са видели негов „гроб“ в Алеята на славата на Централните гробища. Новината я изненадала, защото знаела къде е положена пепелта му.

Милена Фучеджиева определя създаването на това място без съгласието ѝ като неуважение към нея като единствена наследница и към последната воля на баща ѝ. Тя отправя остри лични критики към Мария Данаилова, но участието ѝ в решението представя като свое убеждение.

Уточнение след реакциите

След множество реакции от приятели писателката публикува и продължение. В него допуска, че Стефан Данаилов може да е бил воден от приятелско желание да почете Дико Фучеджиев, тъй като двамата са били приятели. Това обаче не променя отношението ѝ към постъпката, която тя възприема като присвояване на паметта на баща ѝ.

По думите ѝ на Централните гробища има „някакво кубче“ с името му, поставено не от нея. Тя заявява, че документи за този „гроб“ на нейно име не съществуват. Същевременно предполага, че в гробищната администрация би трябвало да има документация кой е организирал поставянето му, но не посочва да е проверявала такива документи.

Дико Фучеджиев (1928–2005) е автор на „Небето на Велека“ и „Реката“. В продължение на 16 години, от 1976 до 1992 г., е директор на Народния театър. Дъщеря му е позната и като сценарист на „Седем часа разлика“, „Пътят на честта“, „Ягодова луна“, „Връзки“ и „Недадените“.

В заключение на публикацията си тя подчертава, че за нея паметта за близките не е свързана с гробовете им, а с присъствието им в живота и спомените ѝ.